Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 141

Верен на себе си, той се разположи странично на края на лоцманската седалка, пъхна крак под една подова греда и без ни най-малко да се тревожи за абсолютно натоварения трафик по реката, седна удобно на топлото слънце и започна да разглежда картата.

Той ми даваше информацията, от която имах нужда.

Пръстът му мина близо до брега на Джърси покрай Верацано Нероуз Бридж, промени курса към форт Ханкок и Санди Хуук, последва точките на вътрешнокрайбрежния воден път, когато те минаха през разширението, напълно открито към Атлантика, намери точката, където той се вливаше в закътаните води на тесния проток Манаскуан, слезе надолу покрай Силвър Бей, проследи на юг линията през широките и дълги води на Барнегът Бей, покрай Барнегът Лайт и после останалата част от отдалечения от брега воден път покрай тесния проток Бийч Хейвън, след което сви към Атлантик сити.

— Така, така — каза той. — Тръгваме. На около сто и осем морски мили плюс-минус няколко. Точно към пристанището „Гарднърс“. И, любима моя, щеш или не щеш, аз идвам!

— Да, ама не! — казах мрачно. Имах всичко, което исках да знам. Бях видял на картата — точно от другата страна на Статуята на свободата — Форд Джей, станцията на бреговата охрана! Той щеше да мине близо до нея!

Обадих се на бреговата охрана на Съединените щати. Изръмжах на приемащия телефонист, който вдигна:

— Дайте ми човека, който охранява Нюйоркското пристанище, бързо!

Зацъкаха превключватели. После някакъв жизнерадостен глас:

— Контролна кула на пристанищния трафик — Форт Джей. Моряк втора категория Дайси Бергсон от бреговата охрана на Съединените щати наблюдава. Та какво можем да направим за вас днес?

— Да заловите един престъпник! — казах остро, обиден от жизнерадостния му тон. — Виждате ли онази моторна лодка, която се приближава по Хъдсън?

— Ще погледна. О, да. Сега я виждам. Току-що малко промени курса си, мина под носа на един пътнически кораб за разходки. Да, сега виждам за какво говорите. Я да насоча един телескоп към нея… Пийти, там има една моторна лодка точно на 284 върху радара ти. Засечи скоростта. Опитвам се да прочета номера й, мистър. Движи се толкова бързо, че ми е трудно да я държа в обсега на телескопа… Хванах я! Морски скиф 329-478А? За нея ли говорите, мистър?

— Да, „бибипка му“!

— Исусе, вярно ли е това, Пийти? Мистър, Пий ги казва, че се движи с 42,3 възела. Леле, я виж как лети!… Ей, я чакай малко. Тоя номер ми е познат. Пийти, това не е ли старият морски скиф на Фаустино?… Да, така си и мислех. Човече, я погледни как се ДВИЖИ! Пийти, измъкни си носа от онзи радар и хвърли едно око на това… Някога виждал ли си по-красива гледка?

Друг глас:

— Леле! Да му се не види, ще ми се да съм в такова нещо през красив ден като днешния, а, Дайси?