Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 139

— Искате да кажете Гениалното хлапе? — възкликна Морти. — Господи, сега пък какво е направил?

— Двуженство, ето какво! — отвърна ченгето. — Краде градове, обира влакове. Но сега наистина е загазил. Оженил се за ДВЕ жени!

— Исусе Христе! — възкликна Морти. — ТОВА Е да си търсиш белята. Това Гениално хлапе пет пари не дава с КАКВО се захваща!

— Това показва, че е луд — рече ченгето. — Освен това имаме и заповед за затваряне в лудницата. Така че си дръж очите на четири!

Графърти се появи.

— Ти и Слоун — каза той на ченгето, — останете тук, в случай че той се покаже. Може да сме пристигнали преди него. — Той тръгна и отиде в колата си.

Мислех си, че лудият е Графърти. Какво правеха тия ченгета, когато на практика МИНАВАХА през Хелър?

Телефонирах в офиса на Графърти:

— „Бибипани“ глупаци такива! — казах аз. — Той е точно в телефонната кабина!

Помощникът ми тръшна телефона.

Агонизирайки от напрежение, се лепнах на екрана.

Хелър гледаше спускането на морския скиф във водата. Лифтът беше една голяма измишльотина на колела, която вдигаше голямото плавателно средство в корема си, а после отиваше на колелца до края на дока и спускаше съда във водата.

Работници тичаха насам-натам из моторницата за излизане в океана. Те отвориха капаците на двигателя й и започнаха да правят разни неща. Спуснаха няколко нови акумулатора. Включиха двигателите и провериха дали охлаждащата вода помпа добре. После откараха яхтата до плаващия резервоар за гориво на „Октопус“-флотата и я напълниха с бензин, масло и вода.

Хелър се приближи до Морти.

— Колко дължиш?

— Два бона. Никога няма да мога да се разплатя.

— Ей ти два бона — каза Хелър, — и още една хилядарка за помощта ти днес.

— Исусе! Да не би да ограбваш банки?

— Те така си мислят — отвърна Хелър. — Сега си вземи малко отпуск и си оправи очите. Доскоро.

— Чакай малко. Виждам достатъчно добре, за да разбера, че във водата са ти приготвили една човекоубиваща лодка. Не тръгваш с нея, нали?

— Мисля, че тръгвам с нея — каза Хелър.

— Исусе! — възкликна Морти. — Чакай ме тук! — Той подкара с бясна скорост.

Барни се приближи.

— Проверих спасителния механизъм. Ако крайбрежната охрана ви спре, имате съответните сирени за мъгливо време и всичко останало.

Хелър попита:

— Имате ли някакви морски карти?

— А, има много стари морски карти в кабинката отпред, които са за цялото крайбрежие. Накъде ще ходите?

— Просто ще пообиколя за удоволствие — каза Хелър.

— Е, ако отивате на по-далече от хиляда мили, по-добре е да извикам на тия от плаващия резервоар да ви сложат допълнително гориво на борда.

— Направете го — каза Хелър.

Едно ченге се приближи, вгледа се в Хелър — същото, което беше говорило с Морти.

— Я ела насам — каза то, като направи знак.

Хелър се приближи към него.

— Знаеш ли, че има награда за Гениалното хлапе? — попита ченгето. — Десет хилядарки.

— Е, това не е много — каза Хелър.

— Съгласен съм — рече то, — като се има предвид какъв прословут обявен извън закона е, но все пак са пари. Слушай сега, тия „бибипци“ се правят на тъпаци. Я ми кажи честно. Ти беше тук, когато ние пристигнахме. Видял ли си някой да пристига или да тръгва нанякъде?