Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 138

— Бърза ли е? — попита Хелър.

— О, за бога, да. Прави четиридесет възела при големи океански вълни, ако успеете да издържите на ударите. Но вашата компания едва ли би искала такова нещо.

Хелър гледаше към приземеното на сухо плавателно средство. Яхтата беше добре увита с насмолен брезент, но така или иначе се виждаха пригладените й, почти зловещи черти.

— Защо не? — възкликна Хелър точно когато едно ченге притича пред него.

— Защо не? Слушайте, тази яхта се задвижва от бензинови двигатели. Ей затова не. Два „Кристър Краунс“ — големи неща. Карат я да вдигне кил нагоре и да излети като ракета. Цяло състояние струва да я поддържаш.

— Мисля, че моята компания ще се заинтересува — каза Хелър.

— За всеки влак си има пътници — каза началникът на дока. — Хей, Барни! Тоя морски скиф продава ли се?

Един недодялан на вид опитен моряк се приближи.

— Оня морски скиф ли? По дяволите, разбира се, че се продава. Шайката на Фаустино се опитва да се отърве от нея от миналата година. Корлеоне ги избутаха от морето, нали разбирате. Имаха навик да я карат с пълна скорост отвъд шелфа и да прибират в нея наркотиците от товарните кораби. Има си радар, автопилот и даже радиоуправляващи механизми.

Едно ченге гледаше под насмолените брезенти, както и в лоцманските кабини на закотвените плавателни съдове.

— Колко? — попита Хелър.

— О, Исусе. Не знам — каза Барни. — В тетрадките си я пишат за около двайсет хиляди, по техните думи. Но мисля, че пет хиляди стигат.

— Можете ли да я свалите на вода, да я напълните с бензин и да я стартирате?

— Купувате я? — възкликна Барни невярващ.

Хелър прелистваше хилядадоларови банкноти.

— Исусе! — възкликна Барни. Той се обърна и викна към един работник: — Хей, Фитц! Докарай лифта насам и вкарай оня морски скиф във водата, преди тоя приятел да си е променил решението!

Хелър подаде пет хилядадоларови банкноти на Барни и още една хилядарка за обслужването, бензина и водата.

Съвсем спокойно отиде до телефонната кабина. Набра един номер. Обади се някакво момиче. Хелър нареди:

— Кажи на Изи, че тя е в Атлантик сити на борда на яхтата „Златен залез“. Аз се оправям. — Той затвори.

Тъкмо щеше да напусне кабината, когато спря вратата наполовина отворена. Той сложи ръката си обратно върху слушалката.

Едно ченге отиде до червеното такси. Вгледа се в Морти на предната седалка.

— Търсим Уистър — изръмжа ченгето. — А ти си водачът! Кажи ми кой беше пътникът ти дотук или ще ти взема разрешителното за колата само с едно кратичко обаждане в Градския съвет! Каза ни, че никой. Трябва да е бил някой!

— Добре, добре — отвърна Морти. — Ей оня приятел там днес кара вместо мен. Докара ни тук, като се надяваше да намерим по пътя някой клиент. Знам го от години. Всъщност аз го научих да кара.

— Как се казва? — изръмжа ченгето, като хвърли един поглед към кабината.

— Клайд Бероу.

Ченгето забърза към една полицейска кола и се обади. Върна се.

— Той е бил в списъка на най-издирваните, но имаш късмет, че в момента няма неуредени съдебни заповеди. А сега ме слушай внимателно: гоним Уистър. Дръж си очите широко отворени. Ако видиш нещичко от него, веднага ни докладваш!