Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 124

Младият мъж трябва да беше от личния офис на Изи. Той изчака светофара. Хелър пресече. Погледна назад. Младежът не го следваше. Беше изчезнал.

Хелър мина по улицата и стигна до „Сакиаки бар и грил“. Влезе вътре. Появи се един японец.

— Дайте ми чаша вода — каза Хелър.

— Няма поръча храна? Няма поръча напитка?

— Дайте ми чаша вода — повтори Хелър.

— Най-много съжалявам, ние не сервира вода. Ако сте разорен, ходете в кухнята за супа към Армия на спасение.

— Харесва ли ти това място? — попита Хелър.

— Да.

— Не искаш да го видиш разрушено?

— НЕ, сър!

— Тогава ми донеси чаша вода.

— Не мога, сър. Можете да седнете ей там. Но няма пари — няма вода.

Хелър почака около половин час. Други служители от японския персонал минаваха покрай него и му се мръщеха. Ню Йорк не е място, където можеш да останеш без пари. Чух веднъж някой да казва, че градът бил безмилостен като сърцето на уличница. Вярно е, ако съдя по личния си опит.

Бях започнал да усещам някакво задоволство от тежкото положение на Хелър. О, нямаше съмнение, че с него е свършено. Това дори облекчаваше главоболието ми. Крек беше изчезнала. Колите ги нямаше. Апартаментите ги нямаше. Навсякъде около него нещастия. Започнах да се усмихвам. Това си струваше всичко, което бях изтърпял напоследък.

Неочаквано Изи се пъхна на мястото срещу него. Беше доста разтревожен. Косата му беше разрошена, очилата с рогови рамки — изкривени, а орловият нос — зачервен.

Хелър му подаде заповедта от съда:

— Не исках някой да ме последва до офиса. Може и да не знаят за неговото съществуване. И преди съм забелязал: хората очевидно имат информация къде съм и къде ходя.

Изи кимна, докато четеше заповедта от съда.

— Това не може да бъде много законно — каза Хелър.

— Е, легално е онова, което адвокатите смятат за такова. Те опитват всичко, мистър Джет. И обикновено се справят. Ще дам това на Филъп Блийдъм: ще му отнеме месеци да го разнищи и години, преди да оправи случая, а той е един от най-бързите адвокати в града.

— Сега за нещо важно — каза Хелър. — Какво каза детективската агенция?

— Ами, проверили са във всички хотели. Никой с такова име или описание не се е регистрирал. Обадили са се във всички болници и в моргите. Никъде няма и следа от нея.

— По дяволите! — каза Хелър. — Бедното дете трябва наистина да се крие. И то от нищо! Тия дела са просто един куп лъжи.

— Както повечето дела — каза Изи. — Цялото предназначение на правната система е да разрушава живота на хората, така че адвокатите да забогатяват. Проблемът е, че тази фалшива Туутс Суич няма и пукнат цент. Адвокатите просто приемат подобни случаи, за да получат петдесет процента от възнаграждението на съда. Не можеш да възстановиш щетите от такива за всичката вреда, която причиняват. Между другото, те вече бяха в офиса тази сутрин.

— Какво?

— Да. Съдебна заповед за налагане на запор върху заплатата ви. Но тъй като не получавате такава, заповедта няма никаква сила. Те опитват каквото и да е. Дори още не са взели решение. Но беше много мъдро от ваша страна да не влизате. Като идвах насам, взех това. Видели ли сте го?