Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 126

Изи заклати глава.

Той стана и тъжен си тръгна.

Японецът се приближи.

— Вие поръчва сега?

— Ще поръчам някой да се изпари преди цялата история да е свършила — каза Хелър. Той излезе. Погледна нагоре и надолу по улицата, сякаш така можеше да разбере местонахождението на графиня Крек.

Бях разтърсен. Никога не го бях чувал да звучи толкова ядосан. Дали имаше предвид мен?

Изнервено хвърлих одеялото върху екрана. Несъзнателно си помислих, че може да се обърне и да ме види през него.

Главата отново ме заболя.

Нещастен, се опитах да поспя. Не успях. Усещах, че нещата не вървят добре. А трябваше да съм много щастлив. Бях сигурен, че Хелър беше започнал да буксува, както беше станало и с графиня Крек.

Нещо продължаваше да ме човърка.

Денят беше лош.

Бившата мис Пинч, сега мисис Бей, се върна в къщи около пет. Тя влезе, свали ръкавиците си.

— Искаше да говориш с мен — каза.

— Да — отвърнах аз. — Обеща ми да отвориш сейфа.

— Точно така — рече Адора. Тя, изглежда, чакаше нещо. Не след дълго вратата на апартамента се отвори и Кенди се прибра. — Тук сме — извика Адора.

Кенди влезе и донесе на Адора бира. Беше взела една и за себе си. На мен не даде. Тя седна, цялата в слух.

— Сега, като сме се събрали всички — каза Адора, — е добре да изложа половите въпроси.

— Вече чух достатъчно изложения — казах аз. — Всичко, което искам, са парите ми.

— Добре де, ще си получиш парите — отвърна Адора с лукав поглед. — Но има нещо, което трябва да знаеш преди това.

Кенди се засмя. Не ми хареса този смях. Адора се усмихна. Не ми хареса усмивката й.

— Не искам да знам каквото и да било — казах аз. — Просто си ми дайте парите ми.

Те и двете избухнаха в смях. Никак не ми хареса това.

— Няма да ти свършат никаква работа — каза Адора.

— Дай му парите, Пинчи, и после му кажи. Много обичам, когато крещи.

— Добре — отвърна Адора. Тя отиде в предната стая, отвори сейфа, започна да вади пачка след пачка от моите пари и да ги слага в един чувал за отпадъци.

— Дай му и празните фактури — каза Кенди през смях.

Адора измъкна и един куп фактури.

— Давай, подписвай колкото ти душа иска.

Помислих си, че ме будалкат. Очите ми бяха в чувала, който се люлееше в ръката й.

Реших да пробвам. Написах фактура за дребни пари за четиридесет хиляди долара! Подписах я с Джордж Вашингтон.

Тя я взе. Каза:

— Утре ги имаш.

Хвърли чувала с парите в скута ми. Зарових се в него. Красиви банкноти! Трябва да имаше около шейсет и пет хиляди долара или даже повече!

— Кажи му, Пинчи — насърчи я Кенди.

Спрях да броя разколебан. Не ми харесваше изгледа на Адора.

— Искаше парите, за да можеш да избягаш, нали? — каза бившата мис Пинч, мисис Бей. — Имаше намерения да си обереш крушите в момента, веднага щом сложиш ръце върху тия мангизи. О, така е било със сигурност. Но мангизите, скъпи ми съпруже, няма никак да ти помогнат, „бибипка“ му.

Тя се наведе напред, а очите й излъчваха студенина.

— Разбираш ли, „бибипски“ сине, току-що си извършил престъплението, наречено ДВУЖЕНСТВО!

Стаята започна да се върти. Пред очите ми затанцува историята от новините, които току-що бях видял: „Гениалното хлапе — двуженец“. Ето ТОВА ме е човъркало!