Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 122
Рон Лафайет Хаббард
Но онова, което наистина ме събуди изпотен, стана, когато един дявол от Манко излезе от ковчега и посочи с пръст следата на челото ми. Той — или пък беше тя? — каза:
— Попитай себе си. Дали всичко това не ти се случва, защото го направи на Хелър?
Точно тогава разбрах, докато се взирах в клатещата се тъмнина, че нещата ще стават все ПО-ЗЛЕ!
Глава шеста
Никога не пийте алкохол и не вземайте наркотици по едно и също време. Резултатът може да бъде почти фатален, както открих, когато се събудих за един нов ужасен ден. Чух, че мисис Пинч-Бей и мисис Кенди-Бей се приготвят да заминават на работа. Успях да изпълзя тъкмо навреме, за да хвана Адора преди да излезе от вратата.
— Парите — изграчих аз.
Докато тя се взираше в мен, по очите й личеше колко ужасно изглеждам, изправен там със студения въздух по голата ми плът.
— Не можем да закъсняваме за работа, след като вчера се чупихме — каза тя. — Сега не е време да се занимаваме с това. — Тя пъхна ръка в портмонето си и извади от него няколко банкноти. Подхвърли ги на пода. — Просто за да не започнеш да обираш банки. С другите ще се оправим довечера. Замина.
Изнервено се вгледах след нея. После вдигнах седемте долара от пода и се върнах в стаята си.
Един студен душ не ми подобри много състоянието. Намерих някакъв аспирин. Изпих го. Накара ме да се чувствам мъгляво. След това отново започнах да се чувствам пиян: казват, че шампанското действа така, когато пиеш вода на следващата сутрин. Не биваше да вземам аспирина с вода.
Не можех да лежа. Виеше ми се свят и бях твърде нервен.
Включих екраните. Кроуб се мандахерцаше из някаква лаборатория и правеше нещо с една змия. Екранът на графиня Крек беше празен. За мен това беше добра новина, защото означаваше, че е извън рамките на двеста мили от мен. Хелър седеше и зяпаше недокоснатата си закуска. Поне го бях притеснил дотолкова, че да не му се яде.
Гласът на иконома:
— Някакви мъже, сър. Мисля, че са от съда.
— Ами изритай ги — каза Хелър.
— Не мога, сър. С тях има полиция и имат оръжия.
Опърпаният мъж с опърпаното палто и опърпаната шапка, смъкната над очите, неспособен да погледне към никого направо, беше последвал иконома. Постави заповед в ръката на Хелър.
— Връчена му е призовка! — извика той към вратата. — Можете да действате.
Хелър прочете документа. На него пишеше:
ВЪРХОВЕН СЪД
Уистър срещу Уистър
ЗАПОВЕД ЗА КОНФИСКАЦИЯ
С цел да се защити цялата собственост, правата и авоарите на ИЩЕЦА Туутс Уистър и за да се попречи истинските авоари да бъдат скрити под маската на фалшива или изфабрикувана самоличност или претенции, в съответствие с общинските закони за собственост на този щат споменатите авоари да бъдат замразени по заповед на този съд, докато не се възстановят истинските права.
ОТВЕТНИКЪТ е длъжен отсега нататък и веднага да предаде всичките банкови сметки, авоари, недвижима собственост и лични вещи и всичко, което той използва и твърди, че не притежава.
