Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 123

— Какво, по дяволите, е това? — възкликна Хелър.

Един тежък глас каза:

— Това е съдебна заповед и идвам, за да съм сигурен, че е изпълнена без неприятности. Миналия път сте извадили оръжие на човека, който е донесъл призовката. — Беше полицейският инспектор Графърти.

В апартамента прииждаха и други мъже, които събираха вещите и правеха списъци.

— И какво ще се случи, ако ви изхвърля навън, ненормалници такива? — попита Хелър.

— Ще получиш деветдесет дни за неуважение на съда — отвърна Графърти. — Я кажи, не съм ли те виждал някъде преди? Аз никога не забравям лицата.

— Какво да направя? — попита икономът.

— Следвай ги наоколо и се увери дали не са откраднали нещо — каза Хелър. — Но първо кажи на шофьора да извади колата.

— Не можеш да използваш никакви коли — каза Графърти. — Освен това губиш правото и да живееш тук. Ще заключим апартамента с катинари.

— А какво ще се случи с персонала? — попита Хелър.

— Ами и тях ще ги запечатаме — отвърна Графърти. — Сигурен ли си, че не сме се виждали преди?

Хелър взе шапката си.

Двама полицаи го спряха, взеха портфейла му и извадиха парите.

Хелър си прибра обратно изпразнения портфейл. Влезе в стаята си, за да вземе някакви дрехи.

— Нямаш право да се докосваш до тях — каза един съдия-изпълнител. — Имаш късмет, че няма да съблечем и тези, с които си. Единственото, което ни спира, са законите за непочтено излагане на показ.

Хелър излезе. Точно преди да се качи в асансьора, се блъсна в полицейския инспектор. Графърти каза:

— Знам къде беше това. Полицейска хайка за сексуални престъпници преди три години. Тогава се измъкна, но следващия път няма да успееш. Лично ще се заема с това.

Хелър излезе през главния вход на жилищния блок. Портиерът не го поздрави. Хелър отиде при него.

— Трябва да се обадя по телефона. Можеш ли да ми заемеш 25 цента?

— Съжалявам, сър — отвърна портиерът. — Но тия, които току-що влязоха, са съдебни пристави. Не знам какъв е проблемът, обаче никой не си тръгва от съда жив. Даже десет цента са подложени на риск. Приятен ден, сър.

Хелър тръгна към центъра на града пеша. Трябваше да извърви по-голямата част от дължината на Сентръл Парк.

Той измина разстоянието и влезе в Кълъмбъс Съркъл. Мина по Бродуей, по целия път от 59-а улица през Таймс Скуеър и продължи надолу до 34-а улица. После измина една дълга отсечка до Пето авеню и спря в сянката на Емпайър Стейт Билдинг.

Остана прав, извади късче хартия и след като се огледа наоколо, го залепи на стената на сградата и написа бележка. Пишеше толкова бързо, че не можех да следя.

Той започна да наблюдава входа на сградата. Остана така известно време. Един млад мъж излезе оттам, тичайки, вероятно куриерът на някой брокер. Хелър го последва. На ъгъла, където младият мъж чакаше светофара, Хелър застана близо до него и пъхна хартията в ръката му.

— Не ме поглеждай — каза Хелър. — Обърни се и веднага отнеси това на Изи.