Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 125

Той подаде на Хелър един вестник. В историята на първата страница пишеше:

ВТОРАТА СЪПРУГА НА ДВУЖЕНЕЦА ГЕНИАЛНОТО ХЛАПЕ ГО СЪДИ ЗА РАЗВОД

„Дингълинг, Чейс и Амбо“ днес заведоха дело във Върховния съд от името на някоя си Долорес Уистър, по баща Пубиано де Копула.

Заявявайки брак, направен от някакъв селски свещеник с прословутия обявен извън закона Уистър, инак известен като Гениалното хлапе, докато се укривал в Мексико, деликатното мексиканско цвете разголи историята на своята злочестина пред събраните представители на медиите. Историята беше много красива.

Като се правел на революционер, Гениалното хлапе, според делото, се промъкнал в селото, а също така и в леглото й, посред една романтична мексиканска нощ, и напълно я „избибипал“.

Благодарение рева на нейното ревниво товарно магаре в съседната стая, селският свещеник ги открил и ги бракосъчетан незабавно, докато те лежали, тънейки в греха си.

Като търсила напразно навсякъде своя обявен извън закона любовник/съпруг две отчаяни, самотни и нещастни години и като открила сега, че той отдавна е женен за друга жена в Канзас, жалостивата, измъчена от тъга красавица решила да заведе дело за развод.

Прехвърлянето на собствеността може да стигне до милиарди.

Хелър хвърли вестника обратно през масата.

— Има ли начин тя да бъде хвърлена в пандиза?

— С правна система като тази? — възкликна Изи. — Истината е, че ченгетата, които са дошли в апартамента ти, не може да са разполагали все още със съдебната заповед. Но или едното, или другото момиче преди края на деня ще предизвика заповед за арест заради твоето двуженство. Това е криминално престъпление. Аз няма да се вясвам.

— Слушай — каза Хелър. — Пет пари не давам за тия хора. Единственото, което ме интересува, е къде е графинята. Трябва да я намеря!

Изи заровичка в палтото си. Той извади доста дебела пачка банкноти. Плъзна я през масата към Хелър.

Незабавно японският сервитьор пристигна с две чаши вода. Отиде си. Хелър броеше парите.

— Съжалявам — каза Изи. — Единственото, което пазя в личния си сейф, е банкноти по хиляда долара. Надявам се, че не те притеснява да ги разваляш. Ако бях на твое място, не бих отишъл в нито една банка. „Дингълинг, Чейс и Амбо“ ще са обхванали всичко. Ето ти още нещо. — Той плъзна към Хелър един плик.

Хелър погледна вътре. Беше един от фалшивите му паспорти от ЦРУ и някакъв билет.

— Все още мисля, че трябва да заминете за Бразилия — каза Изи. — За там е билетът. Ще накарам детективите да търсят още по-упорито мис Джой и ще я изпратя при вас.

— Тя няма да дойде, освен ако аз не говоря с нея.

Изи изглеждаше така, сякаш всеки момент ще заплаче.

— О, мистър Джет, вие не разбирате в какво сте въвлечен! Те са ви оплели напълно в правната система. Самият Дявол не би могъл да се измъкне от нея. И все още е там. Нито един човек, който някога е бил сграбчван от нея, не е успял да се измъкне свободен. Моля ви, отидете, мистър Джет.

— Трябва да намеря момичето си — каза Хелър.