Читать «В преследване на смъртта» онлайн - страница 121

— О! — каза Сипи шокирана и с премрежен поглед. — Да не би той да се е оженил за вас, момичета, само заради парите ви?

— Как ли ще изглежда ТОВА във вестниците? — извика мисис Бей, по баща Пинч.

— Той се е подиграл с техните добри чувства — изтананика Кърли. — Чудовище!

Една картина на целологичните изроди на Кроуб мина като вихър през главата ми.

— Аман от чудовища! — изкрещях аз.

— Да ни наричаш чудовища, а? — извика мисис Бей, по баща Пинч. — Ти, НЕЩАСТНИК такъв! — И тя плисна чаша шампанско в лицето ми.

— Не, не — извиках аз, плюейки. — Всичко това е просто недоразумение.

— Така ли? — възкликна мисис Бей, по баща Пинч. — Е, признаваш ли, че си женен или не?

Тя изглеждаше толкова разярена и така залиташе, че аз паднах на колене, събрах ръце пред лицето си и казах:

— Моля ви, моля ви. Моля ви, повярвайте ми, че се заклевам и се надявам да умра, че съм женен!

— Добре — каза мисис Бей, по баща Пинч. — Чухте го, момичета. Той вече знае, че е напълно бракосъчетан. Пийте, за да можем да преминем към консумацията!

Шампанското гълголеше в чаши и се разливаше. Четирите се изправиха, вдигнаха питиетата си и те дръпнаха задружно в пирамида от ръце.

— За щастлив семеен живот! — извика мисис Бей, по баща Пинч.

Те изпиха жадно чашите си на един дъх — гъл-гъл-гъл-гъл!

После запратиха чашите си към мен!

Приклекнах между разбиващите се трясъци!

Когато посмях да вдигна поглед от пода, където бях залегнал, за да защитавам главата си, ме удари куртката на Кърли.

Чифт панталони прелетяха покрай ушите ми.

Цапардоса ме обувка.

Аз пропълзях под капането, за да се защитавам по-сигурно.

Гърмеше някаква друга версия на сватбения марш.

Ето я и булката, готова за обвързване на колко ли приятели е правила гостуване? Ето го и момъка, реликва като камък е гостите се смеят, че очите му жалеят.

Посмях да надникна навън. Видях дъното на леглото.

Крака се извиваха и гърчеха. Четири чифта.

— О, скъпа! — долетя гласът на Кенди.

— Какво става тук? — примолих се аз вторачен. — Аз съм съпругът!

— Я чупката, момченце — дойде пиянският глас на мисис Бей, по баща Пинч. — Това е НАШАТА консумация, а не твоята!

Една бутилка шампанско възпламени каскада от балончета.

Вторачих се в леглото. Един глас се понесе към мен:

— Целуни ме, целуни ме, ЦЕЛУНИ МЕ!

Друга бутилка шампанско си избухна съвсем сама.

Пяната накваси цялата опустошена торта. Падналият младоженец се завъртя встрани и после потъна напред с краката.

Смътно си дадох сметка, че нещо неразбираемо за мен беше дръпнало тези момичета обратно към лесбийството. Вероятно беше махмурлук на психиатрична основа.

Знаех, че нямам нищо общо с това.

Нещо ме тревожеше. Някак не усещах браковете ми да са консумирани. Чувствах се повече като пето колело.

Отидох в самотната си стая и заспах. Засънувах постоянни кошмари, в които бях Хелър в ролята на онзи служител в градските съвети, който пътуваше толкова чудодейно и оженваше всеки. Солтан Грис беше в ковчега, който Хелър-служителят използваше вместо церемониално бюро за бракосъчетаване. Дяволът от Манко даже се омъжи за Ломбар Хист, докато Роксентър в изблици на смях участваше като кум.