Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 4

Той вероятно би могъл да се откаже от захарната тръстика и да бъде един и същ възрастен човек, само да имаше представа кой е този човек. Което го връщаше към същия проблем — той не беше на мястото си никъде. И никога.

Ноа вдигна раницата, в която Емили беше сложила малкото му вещи. Тя едва ли беше оставила раницата пред вратата много време преди идването му, защото щяха да я откраднат. Той слезе етаж и половина надолу по стълбите и излезе на улицата. Октомврийското слънце огряваше раменете му, редицата овехтели сгради и покритите с боклук тротоари на Долен Ийст Сайд. Ходенето, помисли си горчиво той, беше нещо, за което не се изискваше да се вписва. Измина разстоянието от няколко пресечки до Батъри Парк — зеленият оазис на върха на стоманения каньон Манхатън, облегна се на перилата и погледна на юг.

Виждаше очертанията на „Мисията“, която плаваше в нюйоркското пристанище. Е, не самата „Мисия“, а проблясващите светлини на енергийния й щит. Всички искаха този щит, включително и сестра му Елизабет. Той беше непробиваем, освен за ядрена ракета. А може би и за нея: до този момент никой не беше опитал, макар че за двата месеца, през които „Мисията“ плаваше там, три различни терористични организации бяха пробвали с други оръжия. Нищо не можеше да премине през щита, макар че въздухът и светлината вероятно преминаваха. Вероятно, нали така? Дори и извънземните трябваше да дишат.

Когато слънцето се спусна зад хоризонта, сиянието на плаващата „Мисия“ изчезна. Стъмняваше се. Трябваше да се обади, ако искаше да си осигури място за сън тази нощ. На Елизабет или Райън? Брат му нямаше да му крещи толкова много, но живееше извън града, в същото малко градче на река Хъдзън, в което беше колежът на майка му. Освен това Райън често пътуваше и работеше на терен като служител на Агенцията за защита на дивата природа. В този момент Ноа не беше в състояние да понесе лигавата му, бъбрива жена. Значи оставаше Елизабет.

Извади евтиния си телефон и набра номера на сестра си.

— Ало? — чу се резкият й глас. Родила се е гневна, винаги казваше майка им. Е, в такъв случай Елизабет си беше намерила подходяща работа.

— Лизи, Ноа се обажда.

— Ноа.

— Да. Имам нужда от помощ. Мога ли да спя при теб тази нощ?

Той отдръпна телефона от ухото си в очакване на атаката. Безотговорен, мързелив, безгръбначен… Когато свърши, Ноа каза:

— Само за тази нощ.

И двамата знаеха, че лъже.

— Хайде идвай — отговори Елизабет и затвори телефона, без да каже довиждане.

Ако в джоба си имаше повече от няколко долара, Ноа щеше да потърси дилър на захарна тръстика. Но тъй като нямаше, си тръгна. Излезе от парка, почувства игличките на вятъра по лицето си и отиде в метрото, което щеше да го отведе до апартамента на Елизабет в Горен Уест Сайд.