Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 76
Нэнси Кресс
Тя се взираше в многоцветното утринно небе, но корабът вече не се виждаше. В очите й остана само спомена за него.
— Харисън — каза Мариан и усети как собствените й думи й вдъхват увереност, — чака ни много работа.