Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 2

— Да! И аз бих искал да ми обясните своя иновативен процес, Мариан.

Той нямаше представа за какво става дума. Секретарката му вероятно му беше напомнила, че трябва да се покаже на партито: В деканския кабинет на научния отдел, 4:30, петък, по случай онази публикация на д-р Дженър в — бърз поглед в имейла — „Нейчър", много престижно списание, никой от нашите учени не е публикуван там досега…

— О-о… — каза Мариан, когато Еван дискретно я побутна: „Дръж се любезно!“ — Беше не толкова иновация в процеса, колкото неочакван резултат от някои процедури. С асистентите ми открихме нова хаплогрупа на митохондриалната ДНК. По-рано се смяташе, че Homo sapiens съдържа трийсет хаплогрупи, а ние открихме трийсет и първа.

— Като се разчетат секвенциите на съвременните гени, нали разбирате — каза любезно Еван. — Разчитане на секвенциите и потвърждение.

Всяко нещо, изречено с аристократичен британски акцент, автоматично започва да звучи интелигентно и д-р Къртис изглеждаше съответно впечатлен.

— Разбира се, разбира се. Прекрасни резултати. Перла в короната ви.

— Само още една хаплогрупа — каза Еван с лукава любезност, — наследена от общия женски прародител на човечеството отпреди 150 000 години. Митохондриалната Ева.

Лицето на д-р Къртис светна. Мариан си спомни, че имаше телевизионно предаване за Митохондриалната Ева, където тя беше представена от актриса с голям бюст и леопардов саронг.

— О, да! Това не беше ли…

— Съжалявам, не можете да влезете там! — чу се писклив глас от коридора. Разговорите замлъкнаха. Всички обърнаха глави към тримата мъже в черни костюми, които разбутваха група магистранти пред вратата. Тримата мъже носеха оръжие.

Поредната стрелба в училище, помисли си Мариан, къде бих могла да…

— Доктор Мариан Дженър? — каза най-високият от тримата и показа бадж. — Аз съм специален агент Дъглас Кац от ФБР. Бихте ли дошли с нас?

— Арестувате ли ме? — попита Мариан.

— Не, не, нищо подобно. Действаме по директна заповед от президента на Съединените щати. Тук сме, за да ви придружим до Ню Йорк.

Еван стискаше ръката й — Мариан не беше сигурна кога точно я беше хванал. В това нямаше нищо романтично, както и нищо сексуално. Еван, двайсет и пет години по-млад от нея и дискретно гей, беше неин приятел и съюзник, единственият друг еволюционен биолог в отдела и единственият, който споделяше нейното саркастично чувство за хумор. „Или поне така мислехме” си казваха те един на друг, когато някоя хипотеза се оказваше погрешна. Или поне така мислехме… Топлите му пръсти й вдъхнаха увереност и здраво стискаха нейните, които внезапно бяха станали леденостудени.

— Защо трябва да ходя в Ню Йорк?

— Страхувам се, че не мога да ви кажа това. Но е свързано с националната сигурност.

— Аз? Как е възможно…?

Специален агент Кац успя, макар и не съвсем, да скрие раздразнението си от нейните въпроси.

— Не знам, госпожо. Имам заповед да ви заведа в щаба за специални мисии на Обединените нации в Манхатън.

Мариан погледна изумените си колеги, стреснатите магистранти и д-р Къртис, който вече пресмяташе как би могъл да превърне ситуацията в предимство за университета. Измъкна ръката си от пръстите на Еван и успя да каже със спокоен глас: