Читать «Братовчедите от вчера» онлайн - страница 5

МАРИАН

Агентите на ФБР любезно отклониха всички въпроси на Мариан. Любезно конфискуваха мобилния телефон и айпада й, качиха я в луксозен черен автомобил и по Магистрала 87 я отведоха до Ню Йорк. Прекосиха града и спряха на пристанището в Долен Манхатън. Врати с въоръжена охрана контролираха достъпа до силно укрепена сграда в единия край на пристанището. Любезно я претърсиха и й взеха отпечатъци. После любезно я помолиха да чака в стая без прозорци, обзаведена с няколко удобни стола, маса с кафе и бисквити, окачен на стената телевизор, включен на CNN. Новините в момента отразяваха времето във Флорида.

Извънземните пристигнаха преди четири месеца. Корабът им се беше появил бързо откъм слънцето, което забави откриването му и той бе забелязан едва няколко седмици преди пристигането си. Първоначално корабът беше сметнат за астероид и настъпи паника, че ще се удари в Земята. Когато беше обявено, че астероидът е всъщност извънземен кораб, паниката намаля в някои среди, но се засили в други. Космически кораб? Извънземни? Мобилизирани бяха армиите по света. Разработени бяха комуникационни стратегии, които веднага бяха подложени на хакерски атаки от страна на любопитните и технологично софистицираните. Седем различни религии обявиха края на света. Фондовите и стоковите борси се сринаха, възстановиха се, покачиха се, отново се сринаха, също като брулена от ураган тръстика. Правителствата мобилизираха и поставиха на свое разположение най-видните си лингвисти, биолози, математици, астрономи и физици. Физиката изживяваше разцвет. Хората ликуваха и се страхуваха, молеха се и се самоубиваха, изпращаха балони по посока на Луната, където извънземният кораб накрая се установи в орбита.

Контактът беше установен мигновено чрез гласове на роботи, очевидно механични, на колеблив английски, който почти веднага се подобри. Извънземните, които пресата наричаше „денебци”, защото корабът им дойде откъм Денеб, една ярка, синьо-бяла звезда, бяха дружелюбни. Ксенофилите самодоволно тържествуваха. Ксенофобите не вярваха на добронамереността им и само чакаха. Извънземните прекараха два месеца в разговори с Обединените нации. Уверяваха, че мисията им е мирна. Те също бяха сдържани. Комуникацията беше единствено гласова, и то чрез машини. Не желаеха да се покажат: „Засега не. Ще почакаме.” Не желаеха да посетят Международната космическа станция, нито допускаха хора на своя кораб. Съобщиха коя е планетата им и астрономите я откриха, веднага щом знаеха къде да търсят — по леко затъмнената светлина на звездата й — оранжево джудже. Планетата се намираше в обитаемата зона на звездата, беше малко по-голяма от Земята, но не толкова плътна, и имаше вода. Изобщо не беше близо до Денеб, но името „денебци” остана.

След два месеца извънземните поискаха разрешение да построят така наречената „Мисия“, плаващ павилион в Нюйоркското пристанище. Казаха, че ще бъде оградена от тежък щит и няма да има въздействие върху околната среда. Като компенсация предложиха да споделят със Земята физическите принципи, върху които беше изграден междузвездният им двигател, но не и техническата част. В Обединените нации започнаха яростни дебати. Физиците точеха зъби. Избухнаха бунтове, за и против, в големите градове по света. Привържениците на конспиративни теории, понякога обхващащи цели правителства, се заканваха да нападнат всяко присъствие на Денеб на Земята.