Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 96
Тим Северин
Мъжът до мен рязко си пое въздух. Няколко от по-старите членове на съвета, седнали зад Транд, като че ли се сконфузиха.
— Правилно ли съм разбрал — продължи Транд, — че това е същия Торкел, който преди повече от тридесет години наруши клетвата йомсвикингите и остави братята си сами да се бият с норвежеца Хаакон и флотата му?
В залата цареше мъртва тишина. На няколко крачки от мен някой шепнешком разказваше на съседа си позорния епизод.
Кяртан се изправи, за да отговори. Всички виждаха, че е разстроен. Не бе очаквал това. Въпросът на Транд предполагаше, че нито един йомсвикинг няма да се притече на помощ на човек, предал братството. Ние чакахме. Мълчанието се проточи и премина в сконфузена тишина. Съжалих Кяртан. Беше воин, не дипломат и не можеше да измисли красиви фрази, с които да се измъкне от дилемата.
Накрая заговори, колебливо.
— Да, най-довереният граф на Кнут е същият Торкел, който е бил член на вашето братство. Торкел сега е прославен воин, спечелил богатство и доверието на краля. Вярвам, че трябва да се гордеете с него, не да помните случилото се преди тридесет години.
Думите му не направиха особено впечатление. Усещах растящото в тълпата покрай мен недоверие. Настроението отведнъж се промени и Кяртан също го усети. Знаеше, че мисията му е на път да се провали с гръм и трясък. Огледа йомсвикингите пред себе си. Стоях в предните редици и като всички останали го чаках да продължи. Погледите ни се срещнаха. Кяртан изведнъж обяви:
— Може и да не ми вярвате, но човек от братството ви е виждал Торкел Високия в двора на крал Кнут и може да ви разкаже за него. — Махна ми и след миг изненада и колебание, аз пристъпих до него.
Кяртан ме стисна за лакътя и прошепна:
— Торгилс, в името на Едгар ловеца, опитай да кажеш нещо, което да ги накара да приемат предложението.
Обърнах се към събралите се. Няколкостотин воина ме гледаха с любопитство, а аз едва дишах. За първи път в живота си се изправях пред толкова много хора. В главата ми бе пълна каша. Бях наясно, че стоя между двама мъже, на които съм задължен до живот: Транд, дългогодишен мой учител, и Кяртан, който ми помогна в Англия. Трябваше да открия среден път.
Один ми се притече на помощ.
Изкашлях се и леко заеквайки, започнах:
— Казвам се Торгилс, почитам Один и винаги съм се оставял Той да ме води. Кяртан е мой приятел, познавам го като честен човек и вярвам, че ви носи честно послание. Транд също ми е приятел и ми е разказвал за предателството на Торкел и останалите в битка срещу граф Хаакон. От друга страна, видях колко високо се е издигнал Торкел в двора на крал Кнут и знам, че не би извоювал такава слава и богатство, ако бе умрял на бойното поле. Затова казвам — нека мъдростта на Один ви води. Приемете това като знак. Седемдесет оцелели от фелага ни са били съдени от граф Хаакон, и това е седемдесетата от поговорките на Один.
Тук си поех дъх и изрецитирах:
