Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 94

След обучението новобранците се присъединявахме за вечеря към старшите членове на фелага. Не можех да си представя, че човек може да изхаби толкова думи на тема да речем, предимствата на копието с широк връх срещу това с тънък или дали е по-добре да замахнеш с меча от дясно или отляво. Тези дискусии обикновено се придружаваха от демонстрации. Някой плещест воин скачаше и хващаше копието или меча си по правилния според него начин, след което замахваше с оръжието. Предвид многото пиене и разгорещените спорове, цяло чудо е, че не се стигаше до открит сблъсък.

Транд също като мен намираше споровете за досадни и двамата често напускахме казармите и прекарвахме вечерта в разходки из града. Първоначалното ми впечатление за заможност се оказа вярно. Мястото процъфтяваше. Търговци идваха чак от земите на гърците за дялания кехлибар, с който бе прочут Йоми. Повечето все пак бяха от големите балтийски пристанища — Хедеби, Бьорко, Сиггуна и Трусо. Освен грънци и кожени изделия, те носеха и новини от света. Кнут явно бе станал толкова силен и богат, че се говореше, че може да се провъзгласи за император на Севера. Вече държеше Англия и Дания, а сега претендираше и за трона на Норвегия. Търговците, които зависеха от трайния мир, гледаха с противоречиви чувства на амбициите на Кнут. Някои смятаха, че ще им е от полза, ако всички северни земи се обединят под властта на един владетел, други се опасяваха, че претенциите на Кнут ще доведат до война. Най-скептични бяха търговците от Швеция. Бяха староверци и изтъкваха, че Кнут все повече изпада под влиянието на последователите на Белия Христос и че християните няма да закъснеят да нахлуят във всички управлявани от него земи. Шведите намираха съчувствие сред жителите на Йоми — макар на християните в Йоми да бе позволено да изповядват религията си, градският съвет бе постановил да го правят дискретно, без да бият камбани.

Една вечер с Транд бяхме в храма на Свантевит, лужишки бог с четири лица. Свещеното му животно е бял жребец. Гледах как свещениците извеждат коня и го подмамват да влезе между е реда дървени пръти. Ако конят стъпеше първо на десния си крак, значи предсказанието ще се сбъдне. Когато с Транд се върнахме крепостта, заварихме пратеници на самия Кнут. Предвождаше ги за мое най-голямо удоволствие, еднокракият Кяртан.

— Торгилс! — възкликна той, стоварвайки длан на рамото ми. — Кой би казал, че ще те открия тук. Радвам се да те видя.

— Как е Гисли Едноръкия? — попитах.

— Добре, добре — отговори Кяртан и огледа плаца. — Не можеш да си представиш колко се радвам да съм тук, далеч от християните и молитвите им. Още пазя онези восъчни монети, които ми даде. Сигурно знаеш, че архиепископ Улфстан, онзи хитър интригант умря.

— Не, не съм чул.

— Миналата година най-после отиде да се срещне със Създателя си, както би се изразил той. За съжаление възнесението при скъпоценните му ангели почти не промени двора на краля. На високите постове пак има много християни, които гледат да вгорчат живота на староверците. Кралица Ема естествено ги окуражава. Никъде не ходи без глутница свещеници.