Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 98

— Искам да те предупредя — погледна към мен, — че Кнут ще прати йомсвикингите на бойната линия. За това те обучаваха тук. Но си неподготвен за морска битка. Там няма да се стигне до клиновиден строй и стени от щитове. Морските битки се водят отблизо често са жестоки и хаотични, и за да победиш, ти трябва и немалка доза късмет.

Същия следобед отидох да взема оръжието си. Оръжейникът досега ме гледаше с безразличие и ми зачисляваше повредени ризници и първото попаднало му под ръка оръжие. Сега знаеше, че отивам на война и се постара повече. Получих ново бирни и шлем вече по мярка, с метална мрежа, която се спускаше от носа надолу и пазеше гърлото. Оръжейникът ме снабди и с добър меч с украсена метална дръжка, две ками, половин дузина копия, пика и щит от липово дърво, както и бойна секира с къса дръжка. Когато изсипах оръжията си на земята до Транд, той коментира:

— На твое място щях да сменя дръжката на меча. Опаши я с насмолен конец, за да не се хлъзга, когато дланите ти се изпотят. Ще ти трябва и втори щит.

— Втори?

— Всеки има втори щит. Нищо показно, просто лек дървен диск. Нареждат се отстрани на кораба — има един специален улей по горния стрингер. Изглеждат ефектно. Опитът ми показва, че половината битка е спечелена още преди първия удар, ако успееш да внушиш на врага си страх с вида и държането си.

Съветът избра за емблема колело с редуващи се червени, черни и бели полета. Трябва да призная, че щитовете изглеждаха внушително. Придадоха на двата ни кораба заплашителен вид, макар и за познавача веднага да ставаше ясно, че и те, също като пристанището на йомсвикингите, са морално остарели и зле поддържани. Двата дракара, плоскодънни кораба от среден размер, бяха всичко останало от тридесеткорабната флота на йомсвикингите, основната част от която бе потопена или заловена от граф Хаакон. Корабните майстори на фелага бяха направили всичко по силите си да ги пуснат на море, запълниха със смола шевовете и намазаха дебело с катран  външната страна на киловете, но дъските на палубите бяха криви и скърцаха, а по мачтите имаше пукнатини. За щастие покрай Йомсбург гледаха лен и без проблеми се снабдихме с нови платна и такелаж. И все пак, когато потеглихме през един ясен, хладен ден през септември, за всички ни бе пределно ясно, че двата кораба са трудни за управление и бавни, и че екипажите им са от по шестдесет неопитни моряци.

Един пълен дракар предлага малко удобства. Едва се разминавахте между сандъците, които служеха за пейки. Единственият проход бе дървена пътека в средата на кораба, свързваща малката палуба при носа с палубата на кърмата, където стоеше капитана-ют, набит великан, изгубил едното си око в някаква дребна разпра. Приличаше на едноок бандит. Огледах спътниците си — бяха от какви ли не земи и раси; приличахме повече на пирати, отколкото на обучена бойна единица. Истината бе, че сме наемници, тръгнали за пари и слава — и се зачудих колко ли ще трае дисциплината и верността към фелага.