Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 95

— Ами Елфгифу? — не можах да се сдържа.

Кяртан ме изгледа проницателно и аз се запитах какво ли точно знае.

— Добре е, но не я виждаме често. Или е в имението на баща си в Нортамптън, или пътува като представител на Кнут.

Тук тромпет свика фелага да се събере в заседателната зала. Кяртан се обърна и каза:

— Надявам се да имаме възможност да си припомним дните в Нортамптън и Лондон.

Залата се пръскаше по шевовете. Да чуят Кяртан, се бяха стекли всички йомсвикинги; и ветерани, и новобранци. Той говори ясно и твърдо, и заради военната му стойка и отнесения му в битка крак, бе изслушан с уважение. Посланието му бе пределно ясно: крал Кнут, владетел на Англия и Дания и законен наследник на норвежкия трон, приканва йомсвикингите да се присъединят към каузата му. Задава се война. Враговете на краля — Кяртан ги описа като клика недоволни графове, забравили клетвите си за вярност, благородници от Норвегия и Швеция и самозвани претенденти за норвежкия трон — събират армия срещу краля. Кнут, разбира се, ще ги разгроми и след победата ще си спомни и награди съюзниците. Очакват ни много трофеи — тук сред събралите се воини се разнесе одобрителен шепот — и почести.

Кяртан напомни на слушателите си за славната история на йомсвикингите. Накрая пусна уловката, която през цялото време бе знаел, че най-много ще изкуши събралите се:

— Крал Кнут толкова ви уважава — обяви, — че ме упълномощи да предложа на всеки от вас по петнадесет марки сребро, ако се съгласите да се биете на негова страна. Половината ще ви бъде изплатена сега, другата половина след битката.

Беше щедро предложение, присъщо за начина, по който управляваше Кнут: предпочиташе сребърните монети пред железните оръжия.

Когато Кяртан приключи, да му отговори се изправи един член на съвета. Предложението според него, е щедро и достойно за щедър владетел, започна. Той самият би препоръчал да се приеме, но по обичаите на фелага, всеки може да се изкаже, независимо дали е за или против. Един след друг йомсвикингите излизаха и се обръщаха към братството. Всички бяха да се приеме предложението на Кнут, което не беше изненадващо — петнадесет марки звучаха изкусително. Обсъждането бе чиста формалност до мига, в който заговори Транд.

Седеше при останалите членове на съвета и когато се изправи, за да изкаже мнението си, сред събралите се възцари тишина. Всички знаеха, че е от оцелелите от Йорунга.

— Братя — започна, — преди да решите дали да приемете или не предложението на краля на Англия, искам пратеникът му да отговори на един въпрос. — Обърна се към Кяртан: — Вярно ли е, че ако се присъединим към армията на крал Кнут, може да се озовем рамо до рамо, или дори под командата на военния наместник на Кнут, предводителя на кралските хускарли, графа, известен като Торкел Високия?