Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 97

Кяртан видя шанса си и изрецитира следващия стих:

Куцият ще язди кон, безръкият овчар ще стане,глухият във битка ще е смел,но нищо добро не чакай от мъртвец.

Сред тълпата се разнесе одобрителен шепот и глас отзад извика:

— Забравете Торкел. Один има други планове за него. Аз съм да приемем среброто на Кнут.

Съветниците се изправиха един по един и подкрепиха предложението на Кяртан. Само Транд не проговори. Стоеше мълчалив, със същото отнесено изражение, както когато се взираше в дирята на кораба ни и мислеше за разгрома в залива Йорунга.

Събралите се започнаха да се разотиват. Кяртан ме дръпна настрани и ми благодари.

— Речта ти реши всичко — каза. — Иначе мъжете нямаше да се бият за Кнут. — После се усмихна. — Харесах това за куция, дето ще язди. Чудя се дали като се върна в Лондон да не кажа на Гисли Едноръкия, че според теб и Один трябва да се пробва като овчар.

— Всемирният отец Один говореше с моите уста. Той промени решението на воините — отговорих аз. Това, което не му казах, че бе след месеца престой в Йомсбург знаех, че новият орден на йомсвикингите никога няма да стане това, което помнеше Транд. Сега йомсвикингите бяха водени от жаждата за сребро, не за слава и те без друго щяха да приемат подкупа на Кнут. Цитирайки Один, дадох на Травд начин да приеме решението им, без да пострада личното му чувство за чест и дълга към падналите другари.

Глава единадесета

Призоваха ни да спечелим петнадесетте си марки сребро в началото на септември. Кнут настъпваше срещу обединените сили на врага; негов посланик привика йомсвикингите да се присъединят към отплавалата от Англия флота. Пратеникът се вмъкна в крепостта ни предрешен като саксонски търговец, защото враговете на Кнут вече бяха заели позиции между нас и мъжа, на който бяхме приели да служим. На запад от Йомсбург многочислена норвежка армия вече нападаше датските територии на Кнут, съюзниците им, шведите, върлуваха из кралските земи в Скане, отвъд Балтийско море. Това оставяше фелага в опасна изолация. Съветът се събра, за да реши как най-добре да посрещнем заплахата. След много спорове бе решено към краля да се присъединят два кораба с най-опитните воини. Останалите йомсвикинги, по-малко от стотина мъже, щяха да останат и отбраняват цитаделата срещу вражеско нападение.

— Остани и довърши обучението си — посъветва ме Транд. Беше прибрал снаряжението си в кожена торба, която му служеше и за спален чувал по време на битки. Спадаше към най-опитните воини на фелага и бе назначен за втори главнокомандващ на единия от корабите ни. Транд бе толкова мълчалив, че беше трудно да отгатнеш какво точно мисли, но речта ми в защита на Торкел Високия като че ли не бе накърнила приятелството ни.

— Вече се записах за експедицията — му казах. — Ако искам да взема среброто на Кнут, ще трябва да го заслужа. А и тренировките започват да стават скучни.

— Както искаш. — Извади меча си наполовина от ножницата, огледа острието и внимателно го прибра обратно. Ножницата беше увита с непрана овча вълна; маслата в козината пазеха метала от ръжда. Като допълнителна мярка Транд уви дръжката с ленена лента, за да „запечата“ пролуката между нея и острието.