Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 93

Постепенно започнахме да отбиваме бесните му атаки. Линията ни се огъваше, но не поддаваше. Научихме, че е по-безопасно щитовете ни да са плътно прилепени по ръбовете или — при масирана атака — да се припокриват, така че ръбът да лежи върху металната част на щита на мъжа вляво. Това правеше стената от щитове, или бурга, почти непревземаема.

Станахме толкова добри в защитата, че едрият датчанин събра смелост дори да се опълчи на инструктора, когато той ни нареди да повторим всичко научено, този път облечени в бирнита — запарващи, тежки ризници от метални брънки.

Инструкторът мрачно се усмихна. Нареди ни да качим един на дървена рамка и да сложим зад него заклано прасе. После от оръжейницата избра едно метателно копие, отмери двадесет крачки назад, прицели се и го метна по щита. Металното острие с лекота продупчи и хлътна на цяла педя в прасето.

— Сега — излая инструкторът, — виждате ли защо в бъдеще ще ходите увити в паяжината на Один, в такива бирнита.

Подкара ни обратно към оръжейницата, за да намерим бирнита по ръста ни. Целият ден прекарахме да лъскаме и смазваме металните брънки, за да се плъзгат те по-леко и да пречат минимално на движенията ни. Въпреки това, когато пъхнах глава през металната ризница и надянах конусовидния метален шлем, зачислен ми от оръжейника, се почувствах като сварен рак. Предпазителят за нос ми пречеше да виждам. Опитах да разхлабя каиша; миг по-късно удар в гърба запрати шлема ми на земята.

— Виждаш ли този белег? — зъбеше се насреща ми инструкторът, сочейки една бразда през целия му скалп. — Това ми е от курландерски меч, не затегнах достатъчно шлема си.

Връщайки се към тези потни, прашни тренировъчни дни на плаца, сега разбирам, че инструкторът ни ясно си е давал сметка, че сме твърде зелени да ни пусне на бойното поле, освен ако не ни обучи да действаме като едно цяло. Затова и ни караше да повтаряме отново и отново основните бойни маневри — да завиваме наляво и надясно, без да разкъсваме строя, да се изтегляме бавно и в порядък, или да сформираме строен фронт, като първата редица коленичи така, че копията на втората да щръкнат над раменете им като бодли на таралеж. После по негова команда скачахме на крака и се втурвахме напред в атака. Инструкторът ни нямаше доверие да се сражаваме поединично дори в ръкопашен бой. Пускаше ни по двойки — единият отблъсваше щита на врага, вторият забиваше копието си в пролуката.

Едва когато може да се каже, че придобихме някакъв опит с копието, ни позволи да преминем към секирите и мечовете. Показа ни как да прицелваме ударите си, не да махаме и бодем напосоки.

Завършихме с клиновидния строй — един мъж при върха, двама зад него във втора редица, трима в трета и т.н. По негова команда всички се юрвахме напред и за наше изумление — упражнявахме се срещу бурга на по-възрастните мъже — пробихме защитата им и мъжът при върха, пак вездесъщият датчанин, се озова право сред „врага“.