Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 91

Транд го прекъсна.

— На кого трябва да доложа за пристигането си?

Ентусиазмът на Арне се поизпари; той ни изгледа неловко и дръпна Транд встрани. Аз ги последвах.

— Тук не е като в добрите стари времена, поне още не е — каза Арне. — Фелагът едва не се разпадна след онази пагубна битка с Хаакон. Бяхме една шепа хора — двадесетина, болни или останали да пазят Йомсбург, плюс малцината оцелели след битката. Много, разбира се, не се върнаха от срам.

Транд забеляза, че ги слушам.

— По-добре обясни на Торгилс — каза. — Ако мислиш да го записваш в братството, той трябва да знае истината.

Арне се изплю в прахта.

— Сигвалди, Торкел и другите — те и хората им се изтеглиха от бойната линия, когато видяха, че норвежците далеч превъзхождат по брой корабите ни. Нарушиха тържествената клетва на йомсвикингите и отстъпиха, изоставяйки тези като Транд да се изправят сами пред врага. Предателството нанесе на фелага по-голям удар от изгубената битка. За разгром и смърт бяхме готови, за позор — не.

Транд по-късно ми разказа, че другарите му били толкова засрамени след дезертирането на няколкото йомсвикингски кораба, че имало спорове дали да не предизвикат доскорошните си другари на бой, за да изличат позора. Мятали копия и камъни по изтеглящите се кораби и крещели клетви.

Арне продължи:

— Сигвалди бе сред първите, които побягнаха и най-лошото бе, че той бе нашият предводител. В онези дни полагахме клетва само пред един командир. Той решаваше всичко за фелага, от делбата на плячката до разрешаването на споровете помежду ни. След позора изгубихме вяра в едноличното управление. Сега ни ръководи съвет от по-старшите воини. Не се съмнявам, че ти, Транд, ще бъдеш избран за член в него.

Транд гледаше към бараките, пред които се навъртаха няколко жени.

— Виждам, че има и други промени — отбеляза спътникът ми.

Арне проследи погледа му.

— Да, но и ти като мен знаеш, че забраната да се допускат жени в крепостта често се нарушаваше. Вкарвахме ги нелегално в казармите и Сигвалди си затваряше очите. Казваше, че е по-добре да ги водим тук, отколкото мъжете да се измъкват без позволение в града.

Транд не отговори, но всяка бръчица по лицето му издаваше неодобрение.

— Има едно правило, което ще се зарадваш, че променихме — добави хитро Арне. — Вече не е задължително да си на възраст между осемнадесет и петдесет години. Ние с теб побеляваме и съветът реши да приема всички опитни воини, без значение възрастта, стига да могат да държат копие и щит. А всички новопостъпили минават през специална подготовка.

През следващите четири седмици изпитах системата на свой гръб. Транд бе приет обратно при йомсвикингите и както предсказа Арне, след няколко дни го избраха за член на съвета; мен зачислиха към тренировъчната част. Бяхме странна сбирщина — саксонци, вагрийци, полабианци, померани и прочее, постъпили в братството по причини, също толкова разнообразни, колкото и произходът им. Учех основните положения на военното изкуство рамо до рамо с мърморковци и саможивци, бегълци от закона и интересчии, дошли в Йомсбург с надеждата за плячка. Имаше и шепа авантюристи и романтици, които искрено се надяваха да възстановят старата слава на това някога най-прочуто и уважавано на Север воинско братство.