Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 89

— Защо?

— С другарите си често спорел дали съзнанието обитава главата или тялото и че сега има възможност да разреши спора. Щеше да вдигне камата — ако я изпусне, когато главата му се откъсне от тялото, решенията се взимат в главата. Ако ли не, значи тялото е взело решението и няма да се откаже от него.

— И как приключи този експеримент?

— Камата падна преди тялото.

— Ако правилно разбрах лужика, малцина от йомсвикингите са оцелели. Защо граф Хаакон ги е пожалил, след като се е зарекъл да избие всички?

Транд мрачно се усмихна.

— Заради Свен, сина на Буи. Имаше прекрасна руса коса, дълга и лъскава и Свен много се гордееше с нея. Стигаше почти до кръста му и той отделяше много време да я реши и сплита. Когато дойде неговият ред, поиска някой да държи косата му, за да не се изцапа с кръв. Торкел Лейра се съгласи и каза на един от хората си да отметне косата встрани. Но тъкмо когато Торкел замахваше с меча, Свен рязко отметна глава. Мъжът залитна, мечът се стовари върху китките и отсече едната му ръка. Торкел Лейра естествено се вбеси. Канеше се да замахне пак и този път да обезглави Свен, когато се намеси граф Хаакон. Каза, че йомсвикингите се показват леваци дори и в смъртта, и че ще е по-лесно да пусне останалите на свобода, стига да обещаят повече да не вдигат оръжие срещу него.

— Колко оживяха, за да положат клетвата?

— Само двадесет и петима от осемдесетте заловени — отговори Транд и преди да успея да задам очевидния въпрос, добави: — и да, аз бях един от тях.

Корабът ни влезе в канала към Йомсбург по здрач. За това време аз вече осъзнах, че погрешно съм приемал брега за еднообразен. Последните часове ни разкриха дълга редица скали, не голи и нащърбени като в Исландия, а същинска стена от кафяв и сив камък, която плавно преминаваше в дълга ивица бял пясък и дюни. Свърнахме в устието на една река, към построен на остров град, на мястото, където стръмен хълм рязко се издигаше от брега. На върха му се извисяваше крепостта на йомсвикингите. Наклона на хълма следваха два дълги бруствера, които образуваха военно пристанище вътре в охранявания периметър. Нашият кораб продължи нагоре по реката към търговския кей. Забелязах, че Транд гледа устието на йомсвикингското пристанище. Гледката едва ли му хареса. Пилоните покрай реката бяха почернели и изгнили. Покритите с метални плочи врати на крепостта, които при обсада пресичаха подстъпа към пристанището, висяха накриво на пантите си, защитните валове се рушаха.