Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 87

— Как? — попитах, но Транд не отговори, само ме посъветва отспя добре, за да стана сутринта с ясна мисъл. Това бе невъзможно. Едва часове след залез-слънце се унесох в неспокоен сън, в който преследваше черна вещица. Когато се събудих, Транд вече бе заминал.

Върна се след четири дни. Докато го нямаше, аз ту кипях от яд към Гунхилдур и кроях планове как ще си отмъстя за вероломството ѝ, ту изпадах в самосъжаление и се чудех как да изляза от ситуацията.

Транд се върна спокоен както обикновено.

— Гунхилдур публично е обявила, че иска развод — потвърди той. — Тя и баща ѝ предявяват права за фермата. Тя е нейна зестра, така че това е просто формалност. Но искат да задържат и мундура огнения рубин, тъй като разводът е по твоя вина. — Лицето ми изглежда е издавало яда и отчаянието ми.

— Разводът е едва ли не гарантиран — продължи Транд, — но засега няма защо да се безпокоиш за рубина. В сигурни ръце е.

— Какво искаш да кажеш?

— Отидох да видя Снори и му напомних за споразумението преди брака, че мундурът се оценява на тридесет марки и при развод може да бъде откупен. Той каза, че е против природата му да се бърка в тази заплетена история, но тъй като Гретир пощадил живота на сина му Тород, ще използва влиянието си, за да накара Одун и Гунхилдур да му предадат камъка и ще го държи на сигурно място, докато не предадеш тридесетте марки за откупа.

— Изненадан съм, че Гунхилдур или онзи неин стиснат баща са се съгласили на подобно предложение — казах. — Знаят, че никога няма да събера тридесет марки.

— Снори Годи им казал, че сумата е гарантирана. У него има залог.

— Какво? Снори не би лъгал за подобно нещо.

— Така е — каза Транд. — Оставих му тридесет марки сребро.

Бях изумен.

Но Транд не бе свършил.

— Отидох да видя и Гретир и си поговорихме. Разказах му за фигурите и го питах какво иска да предприеме по въпроса. Както и очаквах, той го прие спокойно. Далеч по-лоши неща се говорели за него и още едно несправедливо обвинение нямало значение. Когато му предложих да разреши всичките си проблеми, като напусне страната и че ти най-вероятно ще тръгнеш с него, отговори, че няма намерение да бяга от враговете си. И да ти кажа, че по-малкият му брат, Илуги, вече е голям мъж и че смята за свой дълг да остане и го защитава. Още се чувства виновен, че е изоставил по-големия си брат Атли. Помоли ме да ти пожелая късмет в пътешествията ти.

— Пътешествия?

— Да — отговори Транд. — Казах на Гретир, че с теб за известно време ще напуснем Исландия, докато скандалът утихне и ти припечелиш тридесетте марки, с които да откупиш мундура си.

— Транд — казах. — До гроб ще съм ти благодарен за парите, които остави на Снори Годи. Обаче няма причина да идваш с мен.

Транд сви рамене.

— Твърде дълго се задържах тук. Усещам как пак се надига жаждата за приключения. Искам да се върна по местата, където бях като млад мъж, местата, където спечелих среброто си. Кой знае — ти може да направиш същото.