Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 86

Пред вратата ми бяха побити две дървени фигури. Можех да се досетя кой ги е направил, защото моята бе издялана в интимни подробности. Втората бе по-проста, но нямаше как да объркаш едрите плещи на мъжа. За по-сигурно, създателят им бе изписал с руни „Гретир“. Двете фигури бяха с човешки ръст, определено мъжки, и обърнати в една и съща посока, към вратата. Бяха съвсем близо една до друга и почти се докосваха. Посланието бе ясно за всички; Гретир и Торгилс са любовници.

Изненадата ми бързо премина в хладна ярост. Бях вбесен. Чувствах се измамен и унижен, приятелството ми — омърсено. Естествено знаех, че Гунхилдур е поръчала и издигнала фигурите. Беше публично обвинение, дори още по-лошо — както не можеш да обжалваш присъдата, която те обявява напълно извън закона, така не можеш да отречеш публично обвинение в любов към мъж, не и ако то е постъпило от съпругата ти. С мен се случи същото като с Гретир; него обявиха за виновен в престъпление, което не бе извършил и което нямаше възможност да отрече; мен обвиниха несправедливо в постъпки, срещу които не можех да се защитя.

Отвратен бутнах вратата и гневно събрах дрехите си. Заклех се, че повече няма да стъпя в този противен дом, нито ще работя и час повече за стария Одун, или ще проговоря на подлата си жена. Метнах кожената торба през рамо и чувствайки се напълно предаден, с твърда крачка напуснах къщата.

Отидох при Транд, най-верния от всичките ми учители. Разказах му за двете фигури и го попитах дали следва да отвърна на подлия удар.

Транд ме върна на земята.

— Колкото повече стъпваш в едно лайно — каза направо, — толкова по-надалеч се пръска то. Остави нещата така, нищо не можеш да направиш.

Съветът беше добър, но аз бях твърде сърдит и изпълнен с негодувание да го приема току-така.

— Ами Гретир? Да му кажа ли? Как ще реагира той?

— Гретир си има много по-сериозни притеснения — каза Транд. — Той естествено, ще чуе за фигурите. Гледай само да научи преди историята да се е превърнала в общоизвестна клюка. Гретир сам трябва да реши дали да предприеме нещо. Но както казах, безсмислено ще е да отричате публично. Оставете нещата така, изчакайте шумът да утихне и следващият скандал да го измести. Ако ми кажеш къде да го открия, ще отида да говоря с Гретир.

— Трябва още да се крие при майка си — отговорих. — А какво да правя аз с Гунхилдур?

— Ами, като за начало можеш да очакваш, че тя ще предприеме стъпки за развод. Вероятно вече се е запасила с враждебни към теб свидетели, и ги е подучила какво да кажат, когато се свика следващото събиране на местните големци.

— Аз лично ще отида и ще отхвърля обвинението — заявих упорито, още не на себе си от несправедливостта на положението, в което бях изпаднал.

— Съмнявам се, че ще постигнеш кой знае какво — спокойно каза Транд. — За да успееш, ще ти трябват опитни защитници, а не познаваш никой, който да се яви като такъв…

— Дали да не помоля Снори Годи? — предложих.

— Не вярвам Снори да се застъпи за теб. Той е човекът, уредил брака ви и ще изглежда глупаво, ако сега застане на страната на никой от съпрузите. От него можеш да очакваш най-много да ти помогне да си върнеш мундура. А що се отнася до това да попречим камъкът да остане завинаги в ръцете на Гунхилдур, смятам че бих ти бил от полза.