Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 85

След двадесет-тридесет силни удара, Тород повече не можеше да устои на атаката. Първа се предаде ръката с щита, краката му се трепериха, докато накрая падна на колене, в отчаян опит да удържи зашитата си. Накрая щитът, който бе започнал да се пука и цепи се строши на две и Тород остана коленичил беззащитен в калта.

— Спри! — извиках на Гретир. Вече бях възвърнал самообладанието си. Но предупреждението ми не бе необходимо. Гретир отстъпи назад. Дори не се бе задъхал.

Отидох при мястото, където още коленичеше, превит от изтощение, Тород. Обхванах го с ръка през кръста и му помогнах да се изправи.

— Какво те прихвана? — попитах аз. — Наистина ли мислеше, че можеш да надвиеш Гретир Силния?

Тород дишаше тежко. Ръката, стискала щита, висеше безполезна.

— Надявах се да си върна благоразположението на баща ми — изстена Тород. — Скарах се с него толкова сериозно, че той ми заповяда да напусна дома му. Каза, че преди да ме допусне обратно, ще трябва да докажа на какво съм способен и да направя нещо велико — като да се преборя с престъпник. Нямах представа, че ще налетя точно на Гретир. Това ми го изпратиха боговете.

— Върни се при баща си — го посъветвах, — и му разкажи за случилото се. Натрошеният щит ще докаже, че казваш истината, а Снори определено ще приеме, че всеки, смел дотам да нападне сам Гретир, е доказал на какво е способен. Кажи му и че Гретир има сметки за уреждане само с тези, вдигнали ръка срещу семейството му. Ако е ограбвал или наранявал други, правил го е само за да оцелее.

Когато Тород, куцукайки, си тръгна, Гретир настоя да се върна у дома си.

— От тук до дома на майка ми е само половин ден път — каза, — и точно тук ще дебнат враговете ми. По-лесно ще се промъкна незабелязано сам. А след като говоря с майка ми и решим какво да правя оттук нататък, ще ти изпратя вест къде да ме откриеш.

— Трябва да измислим начин за проверка, че съобщенията, които достигат до нас, са истински — казах. — Хората може да използват дружбата ни, за да ти заложат капан и те накарат да напуснеш скривалището си.

— Както винаги умен и предпазлив — каза с лека усмивка Гретир. — Вестоносецът ще започва всяко съобщение с цитат от някоя от поговорките на Один. Това трябва да е достатъчно.

Върнах се вкъщи, притеснен, че Гретир ще налети на нова засада. А се оказа, че бедата чака пред моята врата.

Едва не ги подминах. Видях ги чак когато се изравних на една ръка с тях. Чакаха ме и макар и неподвижни, бяха опасни колкото дебнещ с кама убиец.