Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 84

— Защо не питаш майка си? Тя може би познава такъв човек. А докато това стане, ще дойдеш при мен. Гунхилдур, жена ми, почти не се прибира у дома. Мога да те вмъкна в къщата и скрия, докато изчакаме подходящ момент да тръгнеш към дома на майка си.

Стана така, че Гретир остана с мен повече от две седмици. Тялото на Червената брада бе открито и приятелите на Вола се събраха и претърсиха издъно тресавището. Откриха пещерата на Гретир и имам чувството, че подозираха, че аз крия беглеца, защото неведнъж ми се стори, че мярвам съгледвач на хълма зад къщата ми. Едва когато зарязаха издирването, сметнах за безопасно Гретир да тръгне към дома на майка си, и дори тогава настоях да го придружа, в случай, че се сблъскаме с неприятности по пътя.

Предпазливостта ми се оказа основателна. След по-малко от половин ден път, се озовахме лице в лице с един мой познат — Тород, един от синовете на Снори Годи, висок, добре сложен мъж на тридесетина години. Помнех го като тихо, свястно момче, но когато се изравни с нас, той изведнъж отстъпи вдясно от Гретир, извади меча си и обяви:

— Пази се, скогармадур.

Сигурно съм зяпнал от изненада.

— Какво те прихваща, Тород? — попитах бързо. — Не ме ли познаваш? Аз съм Торгилс. Навремето живях във фермата на баща ти.

— Ти не се меси — сопна ми се той. — С теб ще се разправя после, след като си разчистя сметките с този разбойник.

— Не ставай глупав — настоях. — Нямаш сметки за разчистване Гретир. Пусни ни да минем с мир. Просто забрави, че си ни виждал.

В отговор Тород стовари дръжката на меча в корема ми и изкара всичкия ми въздух. Строполих се, превит на две на пътя.

Гретир стоеше неподвижен до мига, в който ме удариха. Тогава извади меч и зачака Тород да нанесе първия си удар. От начина, по който Тород го приближи, личеше, че е опитен боец. Скоростта и точността на удара, с който ме извади от строя, бяха забележителни; предположих, че Тород е бил обучен да борави с оръжие достатъчно да се справи с един обикновен селянин. Сега обаче пред него стоеше най-силният мъж в Исландия.

Тород замахна пръв, висок удар, който ако бе поразил целта си, щеше да отдели главата на Гретир от раменете. Почти небрежно Гретир вдигна малкия си дървен щит и сякаш гонеше нахално насекомо, отклони удара. Тород възстанови равновесие и замахна за втори път, към краката на Гретир, с надеждата да го осакати. Гретир отново отби удара, този път с меча си и двете остриета звънко се сблъскаха. При третия удар Тород опита с всичка сила да замахне странично към дясната ръка на Гретир. Без дори да отмести крака, Гретир премести дървения щит и спря удара. Тород, вече задъхан от умора, пробва да го прободе фронтално. И отново щитът отблъсна нападението.

Тород отстъпи назад. В този момент Гретир реши, че му е писнало и че врагът явно сериозно иска да го убие. В абсолютно мълчание, което бе далеч по-страховито и от бойния вик на берсерк, кръвният ми брат се хвърли към Тород и го засипа с поредица тежки удари с меча. Все едно ковач удряше по сгорещено желязо. В нападението му нямаше красота. Не си правеше труд да излъже или прикрие посоката на следващия си удар, а разчиташе изцяло на груба сила. Тород вдигна меч да отбие ударите, но всеки път, когато мечът на Гретир се стовареше на щита, виждах как ръката под него потреперва. Гретир можеше да замахне под щита, към тялото на Тород, или да се прицели в главата му. Не си направи този труд. Просто блъскаше по щита, толкова бързо и силно, че Тород бе принуден да отстъпи назад.