Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 83

Червената брада изскочи от засадата си; видях проблясването на острието, когато замахна с все сила към Гретир. Гретир реагира учудващо бързо. Трябва да бе предугадил удара, защото с богатирски плясък се метна обратно във водата. Пропуснал целта си, Червената брада отново вдигна меч, но Гретир вече бе изчезнал. Над мястото, където се бе хвърлил във водата, още имаше вълнички; Червената брада проточи глава и зачака жертвата отново да изплува. Гледаше и гледаше; и аз като него започвах да се чудя къде се бави Гретир. За миг помислих, че може все пак да е ранен и да се е удавил. Нямаше как да видя дали по езерото има кръв. Водата беше кафеникава и мътна, и единствената следа от борбата бе едно голямо мръсно жълто петно, там където краката на Гретир размътиха тинята. Него загледа Червената брада и тъкмо то спаси кръвния ми брат.

Забелязах как папратите вляво от Червената брада помръдват, движението им описваше траектория от брега на езерото към мястото, където стоеше Червената брада. Мъжът нетърпеливо пристъпи напред, нагазвайки до колене във водата, все още стиснал меча с острието надолу, готов за удар. Но сега в опасност бе самият той. Обърнат бе с лице към езерото, готов да замахне, когато Гретир изскочи от папратите зад гърба му. Сетих се как глиганът изхвърча от храстите на онзи лов с Едгар. И тук атаката бе смъртоносна. Чисто голият Гретир се метна на гърба на Червената брада и го събори в езерото. Видях как с дясната ръка изтръгва меча от нападателя си, после с лявата превъртя Червената брада над водата и заби с все сила меча в корема му. Аз самият вече бягах надолу по хълма; сърцето ми лудо биеше, докато не се заковах до Гретир и силно го прегърнах. Червената лежеше мъртъв по лице на мястото, където бе възнамерявал да убие кръвния ми брат.

И пак аз бях разтърсеният от нападението. Гретир бе толкова свикнал с насилие и удари в гърба, че бързо дойде на себе си. Но гледката как на косъм избягна смъртта силно ме разтърси. Докато връщахме в пещерата, треперех от облекчение. Самозваният му убиец оставихме в езерото, за назидание.

— Ще бъде предупреждение за останалите — каза Гретир. — Скривалището ми бездруго е разкрито.

— Ще трябва да си намериш друго убежище — му казах. — Тресавището става твърде опасно. Рано или късно ще се озовеш обграден и изправен пред далеч по-многобройни сили.

— Знам, Торгилс — отговори той. — Трябва ми място, толкова отдалечено, че никой да не ме тормози, и със собственик дискретен и склонен да забрави за присъствието ми.