Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 77

Транд бе чул за завръщането ми и ме посрещна с истинска топлота. Не дошъл на сватбата, обясни, защото му било трудно да издържа на дърдоренето на толкова много християни.

Лесно се върнахме към старата рутина на учител и ученик. Когато казах на Транд, че съм станал поклонник на Один — пътешественика и търсача на знания, той предложи да наизустя Хавамал, песента на Один.

— Нека Хавамал те води — ми каза. — В думите на Один ще откриеш мъдрост и утеха. Твоят приятел Гретир, например, иска да го запомнят. Ето какво казва Один по въпроса:

Животните умират, родителите също,но славата живее вечно.Животните умират, родителите също,и ти самият ще умреш. Вечно е самопрославеното име на храбреца.

В друг един ден, когато коментирах кисело Гунхилдур и разочарованието си от поведението ѝ, Транд не закъсня да изрецитира друг от стиховете на Один:

Невярната женае като неподкован кон по хлъзгав лед,двегодишен, палав и необязден,или лодка без кормило в буря.

Това ме подтикна да попитам дали самият той се е женил.

Транд поклати глава.

— Не. Мисълта за женитба никога не ми се е нравела, а и когато бях на възраст за женене, бракът не ми бе позволен.

— Как така „позволен“?

— Фелагът, братството, го забраняваше.

— Какво братство? — попитах с надеждата да науча нещо за забуленото в тайна минало на Транд.

Но той само каза:

— Най-великото от всички братства, поне по онова време. Беше в разцвета на славата си.

В случаи като този имах чувството, че Транд усеща как вярата му е в предсмъртна агония и че една цяла ера приближава края си.

— Мислиш ли, че Рагнарок, денят на страшния съд, е близо? — попитах.

— Още не сме чули Хеймдал, часовоя на боговете, да надуе Гялахорн и обяви приближаването на силите на хаоса — отговори той, — но се страхувам, че дори бдителният Хеймдал може да не забележи по-непосредствената опасност. Слухът му е толкова остър, че чува как расте тревата, зрението — толкова силно, че вижда на стотици левги във всяка посока, денем и нощем, но Хеймдал може би не си дава сметка, че истинското разрушение често приближава крадешком, и под прикритие. Хората на Белия Христос са също толкова страховити, колкото гигантите, троловете и стихиите, предсказани в миналото.

— Не можем ли да направим нещо?

— Не е възможно да се промени съдбата, нито да се опълчиш срещу природата — отговори той. — В началото мислех, че християните и староверците имат достатъчно допирни точки, за да живеят заедно. И те, и ние вярваме, че произлизаме от един мъж и една жена. За християните това са Адам и Ева, за нас — Аск и Ембла, на които Один вдъхнал живот. Но опре ли въпросът до отвъдното, вижданията ни коренно се различават. Християните ни наричат мръсни езичници, защото ядем конско месо и принасяме в жертва животни. А за мен няма по-мръсна постъпка от това, да превърнеш един воин в храна за червеите. Воинът заслужава погребална клада, която да изпрати духа му във Валхала, на вечен пир, докато не дойде време да се присъедини към бранителите в деня на Рагнарок. Опасявам се, че ако воините продължат да приемат вярата на Белия Христос, една много жалка армия ще последва Один, Фрей и Тор във великата битка.