Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 75

А аз определено бях незначителен. Незаконороден и на две години отпратен от майка ми при баща, който се бе оженил повторно и почти не ми обръщаше никакво внимание, не можех да предложа на бъдещата си съпруга нито пари, нито бляскаво бъдеще. Нито пък би било разумно да ѝ казвам, че съм кръвен брат с най-прочутия разбойник на острова. Затова тихомълком оставих Снори да води преговорите вместо мен. Предполагам, че репутацията му на най-изтъкнат старейшина в областта бе в моя полза, а може и да имаше някакво тайно споразумение между него и Одун, бащата на Гунхилдур. Каквато и да бе истината, Снори ме покани да живея в дома му, докато уреди подробностите. Всичко вървеше гладко, докато не стигнахме до мундура. Старият Одун, най-стиснатият и надут мъж, който съм срещал, попита каква цена съм готов да платя за, както я нарече, „прелестната“ му дъщеря. Ако Одун се бе държал по-добре с мен, щях да кажа, че съм без пукната пара и бракът щеше да пропадне. Аз обаче глупаво предложих моят дял да е под формата на скъпоценен камък, толкова рядък, че никой не е виждал такъв в Исландия. Одун в началото бе скептично настроен, после — любопитен и накрая, когато разтопих недодяланата оловна птица и извадих рубина, изумен.

Още по-голямо бе въздействието на рубина върху дъщеря му. В мига, в който го видя, Гунхилдур реши, че трябва да го има и да се фука с него пред сестрите си. Той бе нейният начин да им върне за годините злобни забележки за свадливия ѝ нрав. А както баща ѝ прекрасно знаеше, наумеше ли си Гунхилдур нещо, нищо не можеше да я спре. И последните възражения на Одун се стопиха и той се съгласи с брака ни. Бъдещите ми тъст и тъща щяха да ни дадат за зестра едно малко отдалечено стопанство; моят мундур бе камъкът. В последния момент дали защото мисълта да се разделя с талисмана си и спомените, които ми навяваше за Англия, бе твърде болезнена, или заради някакво предчувствие, но се споразумях с Гунхилдур и баща ѝ в случай, че бракът ни се провали, да откупя камъка, заплащайки в брой равностойността на фермата. Рубинът бе оценен на двадесет марки сребро, сума, която помрачи живота ми с години напред.

Сватбата бе толкова скромна, че едва бе отразена от съседите. Не присъстваше дори Снори. Той беше на легло с треска. Гунхилдур се наконти само за да покаже огнения рубин. Стреснат открих, че церемонията ще се проведе от пътуващ свещеник, един от нароилите се „свети“ люде, които пътуваха от стопанство на стопанство подмамваха жените да приемат християнството и кръстят децата и не спираха да сеят хули срещу „варварската стара вяра“, според тях. На сватбената церемония аз разбрах, че жена ми е християнка за връзване. Потеше се до мен в сватбената премяна и с немелодичния си глас отвръщаше на въпросите с такава набожност, че явно вярваше на всяка дума на свещеника. От време на време забелязах и че собственически погалва увисналия между внушителните ѝ гърди рубин.