Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 79

— Къде е сега Гретир? — попитах, опитвайки се да не изглеждам твърде заинтригуван.

— Никой не знае — отговори Одун. — Отишъл при Снори Годи, искал да остане при него, но Снори го отпратил. Носи се слух, че сега Гретир се крие при някой от фермерите в Западните фиорди.

По-късно омразният ми тъст ме уведоми, че Гретир в крайна сметка се озовал в тресавищата, живеел както дойде и се прехранвал, като нападал местните стопанства и крадял овце. Местил се от място на място, обикновено сам, но понякога в компанията и на други един или двама престъпници.

Едва през пролетта отново видях Гретир, при това съвсем случайно. На път към Транд срещнах голяма група около двадесетина фермери. Веднага забелязах, че са силно развълнувани и за своя най-голяма изненада, мярнах сред тях Гретир. Водеха го в средата на въже, а ръцете му бяха вързали зад гърба.

— Ще ми кажете ли какво става? — попитах аз.

— Това е Гретир Силния. Най-после го заловихме — каза един от фермерите, червендалест мъж, облечен в дрехи от домашнотъкано платно. Стори ми се много доволен от себе си. — Един овчар го видял в тресавищата. Събрахме се и го издебнахме. Тормозеше ни с тези свои нападения, но прекали със самоувереността си. Когато го открихме, спеше. Успяхме да се промъкнем достатъчно, за да го надвием, макар и двама от нас да пострадаха тежко в суматохата.

— И къде го водите сега?

— Не можем да решим. Твърде силен и опасен е, и дори вързан, представлява заплаха.

Погледнах към Гретир. Стоеше с овързаните си на гърба ръце и каменно изражение на лицето. Не даде знак, че ме познава. Останалите фермери бяха спрели и продължаваха очевидно започнат отдавна спор дали да предадат Гретир на Торир от Гард и да приберат наградата, или да го отведат на съд при местния старейшина.

— Дайте направо да го обесим — каза някакъв селянин, съдейки по раната на лицето, един от мъжете, които Гретир бе ударил при залавянето си. — После ще отнесем тялото на Торир от Гард и ще приберем наградата. — Част от спътниците му измърмориха в знак на съгласие, но другите изглежда се колебаеха.

Не след дълго щяха да вземат решение и тогава вече нямаше да мога да им повлияя.

— Искам да се изкажа в защита на Гретир — извиках аз. — Плавах с него миналата година и ако той не беше на борда, корабът ни щеше да потъне. Той спаси живота ми и живота на другите моряци. Гретир не е престъпник, осъден беше на Алтинга, без да му се даде възможност да се защити. Обещавам да покрия щетите на тези от вас, които са пострадали от кражбите му. — Тук ми дойде вдъхновение. — Ще ви направи чест да пожалите живота му. Хората ще запомнят подвига и великодушието ви. Предлагам Гретир да се закълне да напусне завинаги тази област и да не търси мъст от никой от вас. Той е човек на честта и няма да престъпи думата си.