Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 78

През цялото това лято и есента до мен долитаха слухове за кръвния ми брат Гретир. Подвизите му бяха основната тема за разговор на селяните в областта. Когато и да се отбиех при тъста си, за да обсъдим напредъка ми по фермата, той ме гощаваше с последния епизод от делата на Гретир. Само клюките на Одун правеха тези посещения поносими. Гретир ми липсваше, макар и много да внимавах да не издам, че познавам „прокълнатия престъпник“, както го наричаше Одун. Научих, че Гретир е успял да се види с майка си, без другите в къщата да разберат. Отишъл във фермата по тъмно, през една странична врата, и по неосветения коридор, опипом, стигнал до стаята ѝ. Тя с майчина интуиция познала прокрадващия се в тъмното странник. След поздравите му разказала ужасяващи подробности как по-големият му брат Атли бил убит от Торбьорн Вола и хората му. Гретир се скрил в дома на майка си, докато със сигурност научил, че Торбьорн е сам с ратаите във фермата си.

— И знаеш ли какво направил тогава онзи негодник? — попита Одун, сумтейки от възмущение. — Отишъл право във фермата на Вола, посред бял ден, с шлем на главата, дълго копие в ръка и онзи негов лъскав меч на кръста. Нападнал Вола и сина му както прибирали ранното сено. Те веднага разпознали Гретир и разбрали за какво е дошъл. За щастие също били взели оръжията си. Торбьорн и момчето му измислили според тях сигурен план. Вола щял да нападне Гретир, за да му отвлече вниманието, докато синът му, въоръжен с топор, се промъкне зад разбойника и го удари в гръб.

— И проработил ли планът?

Тъстът ми изръмжа самодоволно, като всеки разказвач, хванал слушателите за гърлото.

— Почти — каза. — Една слугиня видяла всичко. Гретир спрял, седнал на земята и започнал да човърка нещо по копието си. Очевадно махал иглата, която придържа острието към дръжката. Не искал в случай, че пропусне целта, Вола да изтегли копието от земята и го използва срещу него. Но когато метнал оръжието по Вола, острието се отделило прекалено рано и дръжката безобидно прелетяла край жертвата. Така Гретир останал само с меч и малък щит срещу големия мъж и момчето. Вола не е получил прякора си току-така, или нещата сега се обърнали срещу Гретир.

— Чувал съм, че Гретир не е от тия, дето бягат — казах аз.

— Така е. Приближил Вола, двамата хванали мечовете и започнали да се дебнат, обикаляйки в кръг. Момчето на Вола решило, че сега е моментът да се промъкне зад Гретир и да забие топора в гърба му. Тъкмо щял да нанесе удара си, когато Гретир вдигнал меча към Вола и засякъл момчето с крайчеца на окото си. Вместо да замахне с меча напред, продължил назад и го стоварил на главата на момчето. Черепът на малкия се сцепил като ряпа. Мезкду временно бащата видял своя шанс и се втурнал напред, но Гретир отбил удара с щита си и го цапардосал косо. Тоя Гретир е толкова силен, че мечът му минал право през щита на Вола, сякаш бил от слама, и поразил врага във врата. Убил го на място. Гретир веднага се върнал при майка си и ѝ съобщил, че е отмъстил за смъртта на Атли. Тя била във възторг и му казала, че е добър син, но най-добре да внимава, защото хората на Вола със сигурност ще потърсят възмездие.