Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 74

— Вече сме фостбрадралаг — каза Гретир. — Кръвни братя. И връзката помежду ни ще прекъсне само смъртта.

Сега, връщайки се към клетвата под арката, си давам сметка, че това бе поредният решаващ момент в живота ми. Аз, който не познавах майка си и чийто баща се държеше резервирано и студено, най-после открих сродна душа. При друго стечение на обстоятелствата сигурно щях да имам истински братя и сестри или по северния обичай, щях да бъда отгледан от приемно семейство. Вместо това се сдобих с кръвен брат, решение, взето от двама големи мъже, което направи връзката помежду ни още по-силна.

— Е, кръвни братко — каза Гретир с немирно пламъче в погледа. — Ето и първата ми молба към теб. Искам да ми помогнеш да си открадна кон.

И преди изгрев-слънце двамата с Гретир, облечени в тъмни дрехи, припълзяхме на една поляна, където бях мярнал красива черна кобила. Под прикритието на мрака успяхме да я примамим да се отлъчи от стадото, достатъчно Гретир да ѝ метне юзда, скочи на гърба ѝ и потегли към дома. Или приятелството ни, започнало с обир на гроб, официално влезе в сила с кражбата на кон.

Глава девета

Тук стигам до един от по-нещастните епизоди в мемоарите ми, сиреч първата ми женитба. Кратък и безрадостен, този брак сега ми изглежда толкова далечен, че трудно си спомням подробностите. И все пак той имаше важни последици и затова няма как да не го включа в разказа си.

Тя се казваше Гунхилдур. Беше четири години по-голяма от мен, по-висока с половин глава и склонна към напълняване, с млечна, бледа кожа, забележително красива руса коса и бледи сини очи, изпъкнали, когато се ядосаше. Баща ѝ беше средно заможен селянин от северозападната област, и макар и далеч да не ме одобряваше за зет, знаеше, че не би могъл и да се надява на по-добър. Дъщеря му, третата от общо пет, наскоро се бе развела по причини, които така и не открих. Може би следваше да приема това за предупреждение и да бъда по-предпазлив, тъй като — както сам щях да се уверя — за нордическите жени е лесно да се разведат, а един развод може да излезе скъпо за мъжа.

Преди да се сключи исландският брак, се уговарят две зестри. Едната е от женска страна, и цели да помогне на двойката да се установи самостоятелно и в случай, че бракът се провали, се връща на булката. Обратно, зестрата на съпруга, мундура, представлява обща собственост и в случай на развод може да остане у съпругата, ако тя докаже, че вината е на съпруга.

Защо се ожених? Предполагам, защото и Гретир, и Снори Годи, който минаваше за много умен мъж, ме посъветваха да го направя. Дълбоко в себе си обаче признавах, че съм самотен след завръщането на Гретир при семейството му. А и Снори се зае да ми намери жена, или бях, общо взето, лишен от избор. Като много мъже, наближаващи зенита на престижа и властта си, Снори не можеше да се въздържи да се бърка в делата на околните, колкото и незначителен да бяха те.