Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 73

— Ами семейството на Гретир? — попитах. — Те нямаха ли представител на Алтинга? Защо не го защитиха?

— Бащата на Гретир почина, а най-свестният от братята му, Атли, когото всички харесваха и щяха да послушат, беше убит в смъртоносната вражда, която семейство Асмундарсон води срещу хората на Торбьорн Вола. Ти, Торгилс, също трябва да внимаваш. Не се оставяй да те въвлекат във враждата заради приятелството ти с Гретир. Помни, че по закон всеки, който помага или укрива горски човек, се води съучастник в престъплението му. Моят съвет е за в бъдеще да стоиш колкото се може по-далеч от Гретир. Предай му съобщението ми и се сбогувай с приятеля си убиец. Започни нормален живот. Защо не се установиш някъде? Ожени се, създай семейство.

Бях ужасен. Гретир се бе върнал у дома, вярвайки, че му се полага да води нормален живот. Вместо това задочно бе осъден за престъпление, което бях сигурен, че не е извършил, несправедливост, която щеше да е пагубна за бездруго затворения му характер.

Знаех, че почти няма шанс да оцелее. Никой горски човек не бе доживявал до старини, освен ако не напуснеше завинаги Исландия. Със същия успех можеха да го обявят и за мъртъв. Аз на практика бях изгубил приятеля си.

За моя изненада Гретир дори не трепна, когато научи, че са го обявили за скогармадур.

— Горе главата, Торгилс. Не провисвай нос. За да ме заловят и убият, първо трябва да ме хванат. Не възнамерявам да бягам, а в Исландия имам приятели и съюзници, които ще пренебрегнат решението на Алтинга и при нужда ще ми дадат храна и подслон. Първо ще прескоча тайно при майка ми, а после ще видя как ще се подредят нещата, когато хората научат, че Гретир Силния се е върнал.

— Ще дойда с теб.

— Не, няма, приятелю — възрази той. — Снори мъдро те е посъветвал. Наистина трябва да опиташ да се задомиш. На възраст за женитба си, огледай се за жена, създай семейство. Ако имам нужда от помощта ти, ще те повикам. Междувременно прекрасно мога да се грижа за себе си и сам.

Двамата стояхме на върха на нисък хълм с изглед към закотвения ни кораб. Беше топъл и слънчев, почти пролетен ден. Гретир се наведе, откъсна стиска трева и я метна безгрижно във въздуха. Вятърът улови стръкчетата и ги отнесе.

— Обичам тази страна — каза Гретир. — Това е моят дом и никой не може да ме прогони оттук. Земята ще се погрижи за мен.

— Това няма да ти е достатъчно.

— Има една поговорка, „Гола е гърбината на този, който няма братя“ — отговори Гретир. Извади меча, откраднат от погребалната могила и с върха му изсече дълга ивица торф. После с копието си — след нападението в кръчмата навсякъде се движеше въоръжен — надигна торфа така, че да се оформи арка. — Дай дясната си ръка — каза. Когато подадох ръка, той леко прокара острието на меча по дланта ми. Все едно ме докосна с перце, но бликна кръв. Гретир прехвърли меча в лявата ръка и на свой ред сряза дясната си длан. Протегна ръка, дланите ни се срещнаха и кръвта се смеси. После се наведохме и минахме под торфа.