Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 72

Засилен пред тираничния източен вятър, Шишкото едва не подмина Исландия. Когато бурята най-после заглъхна, капитанът успя да вмъкне кораба откъм подветрената страна на река Хвит. Като се има предвид конструкцията на Шишкото, бяхме направили рекордно бърз преход. Моряците слязоха на брега, хвалейки се с постижението, въпреки че похвалите бяха запазени най-вече за Гретир. Той бе героят на деня. Капитанът дори му върна половината пари и обяви, че Гретир може да остане на борда колкото си иска. После се закле, че ще остави Шишкото на котва, докато настъпи мореплавателният сезон.

— Защо не се възползваш от предложението му, поне за ден-два? — предложих на Гретир. — Ти остани на борда, а аз ще сляза долу и ще видя как ще реагират хората, когато разберат, че си се върнал преди изтичането на тригодишното изгнание.

— Торгилс, много добре знаеш, че не ме е грижа какво казват или правят хората. Искам да отида да видя майка си, Гердис, да ѝ занеса новините от Торстайн и да видя как се оправят другите от семейството ми. В Исландия оставих още двама братя и ме е страх, че ги изоставих тъкмо когато те имаха най-голяма нужда от мен. Бяхме в разгара на кръвна вражда със съседите, говореше се за кръвнини и мъст. Ако не са разрешили спора, може би ще успея да помогна. Затова искам да намеря добър, бърз кон, с който да се прибера у дома.

— Виж, Гретир — му казах. — Като момче живях в тази област познавам местния старейшина, Снори Годи. Нека проверя дали според него има начин да се отмени последната част от изгнанието ти.

— Цяло чудо ще е Снори Годи да е още жив. Трябва да е вече старец. Чувал съм, че е мъдър пазител на реда. Не вярвам да одобри това, че съм нарушил правилата на изгнанието си.

— Снори винаги се е отнасял справедливо с мен — отговорих. — Може да се съгласи да стане посредник, ако му предложиш да платиш кръвнина на семейството на убития. Няма да струва много, нали вече си отбил по-голямата част от присъдата.

Но когато два дни по-късно изложих предложението си пред Снори Годи, отговорът му направо ме зашлеви в лицето.

— Значи не си чул за решението на Алтинга? — попита той.

— Какво имаш предвид?

Бях пътувал цял ден до голямата ферма на Снори, която ми се стори още по-процъфтяваща, отколкото я помнех. Самият Снори бе съвсем побелял, но очите му бяха същите — сиви и наблюдателни.

— На последния Алтинг Торир от Гард, бащата на момчетата, загинали при пожара в Норвегия, повдигна ново оплакване срещу Гретир. Обвини го, че умишлено е убил синовете му. Беше много убедителен и представи пълни подробности за клането. Твърдеше, че деянието е толкова зверско, че Гретир трябва да бъде обявен за скогармадур.

Потръпнах от ужас. В Исландия не използват думата току-така. Означава „горски човек“, извършил нещо така отвратително, че е осъден завинаги да живее далеч от хората. За тази присъда, пълно обявяване извън закона и доживотно изгнание, не може да има нито обжалване, нито помилване.

— Никой на Алтинга не искаше да съди Гретир за това толкова сериозно престъпление, без да изслуша и неговата страна — продължи Снори, — но нямаше кой да говори от негово име, а Торир бе толкова убедителен, че в крайна сметка Гретир бе поставен извън закона. Не можем да смекчим присъдата. По-добре иди и предупреди приятеля си, че е сам срещу целия остров. Ще бъде преследван като диво животно. Всеки, който го срещне, има право да го убие, случайно или умишлено. Освен това Торир обяви щедра награда за главата му.