Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 71

През цялото време, докато ние се мъчехме да спасим кораба подгизналият до кости Гретир лежеше на палубата като мъртвец, с обърнато към фалшборда лице. Първо реших, че спада към нещастниците, страдащи толкова силно от морска болест, че те се превръщат в живи мъртъвци, неспособни да помръднат, без значение колко опасна е ситуацията. Но не и Гретир. От време на време го виждах как се извърта, за да се настани по-удобно на твърдата палуба. Намирах отношението му за необяснимо и се зачудих дали бе такъв фаталист, че се е примирил спокойно да посрещне предопределената му от норните съдба.

Грешах за приятеля си. На четвъртото утро от пътуването ни, след отвратителна нощ, изкарана в непрестанно изгребване, бяхме толкова изтощени, че едва стояхме на крака. Гретир изведнъж стана и се протегна. Погледна към мястото, където стърчахме с кървясали от умора очи и изтръпнали мускули. Нямаше как да не види изписалата се по лицата ни неприязън, докато го гледахме как най-после проявява интерес към обреченото ни положение.

Без да каже и дума, той отиде при отворения люк към трюма и скочи долу, мълчаливо махна на нагазилия до кръста във вода мъж, пое ведрото от него, напълни го с вода и го подаде на моряка горе. Отстрани изглеждаше като детска игра, макар и Гретир да трябваше да вдигне ведрото над главата си. Когато му го върнаха, Гретир повтори действието толкова гладко и бързо, че пълното ведро бе на нивото на палубата още преди изненаданият моряк да е готов да го поеме. Той залитна по нестабилната палуба и го изпразни през борда, като чакаше завръщането му, Гретир улови погледа ми и махна към второ ведро. Веднага го разбрах, взех ведрото и му го подадох. Той напълни и него и ми го върна. С моряка сновяхме напред-назад, изпразвайки ведрата колкото се може по-бързо, Гретир остана долу, докато бях твърде изтощен да продължа, предадох ведрото на друг моряк, същото направи и другият мъж. Гретир не наруши ритъма си, нито спря, когато втората двойка моряци трябваше да починат, просто продължи да пълни ведро след ведро с вода от трюма.

Подвигът му продължи осем часа, само с кратка почивка след всяко четиристотно ведро. Не можехме да повярваме на очите си. Гретир беше направо неуморим. Мъжете, които го бяха гледали накриво и се оплакваха от мързела му, сега го боготворяха. Вдъхновени от примера му, някак възвърнахме сили и работихме на смени, за да спечелим битката с водата в трюма. Без Гретир моряците и корабът им бяха обречени, и те го знаеха. Аз пък знаех, че Гретир спасява живота ми за втори път и че му дължа приятелство до гроб.