Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 69

Макар и Гретир да обеща на алчния ни капитан да удвои обичайната такса до Исландия, капитанът вече три пъти отлагаше заминаването, не защото се страхуваше от лошия късмет на Гретир, а защото се опасяваше да не попадне на някоя късна зимна буря. Беше продажен, но пък добър моряк. Дори в този миг бе на кораба си в малкия поток до фермата на Торстайн и изпитателно се взираше в небето, следеше накъде се движат облаците и се молеше на Ньорд, бога на ветровете и вълните. Знаеше, че да прекосиш откритото море до Исландия не е шега работа по това време на годината.

Моряците дават прякори на корабите си. Плавал съм на Гмуреца, който имаше проблеми с газенето, а Ситото очевидно пропускаше вода. Екипажът наричаше кораба, който сега очаквахме да ни отведе в Исландия, Шишкото. Мъжът, построил го преди много години, планирал двойно по-голям кораб и едва след като предната част била завършена, си дал сметка, че средствата му са на изчерпване. Дървеният материал в Исландия по необходимост се внася от Норвегия. През онази година цените му рязко скочили, а собственикът на Шишкото бил вече здравата затънал в дългове и довършил кораба с останалия му наличен материал. В резултат носът на Шишкото бе елегантен и добре нагоден за плаване, но кърмата беше за оплакване, тромава и неугледна, и точно тя за малко не доведе до гибелта ни.

Капитанът знаеше, че Шишкото е бавен, тежък съд и са му нужни шест дни сравнително хубаво време.

— В този сезон ще изкараме късмет, ако случим на седмица попътен източен вятър — обясни капитанът, — но и той винаги може да се обърне и да ни вкара в беда.

В крайна сметка опитът му или парите ни го убедиха, че момента, е настъпил. Вдигнахме платна. В началото всичко вървеше добре. Източният вятър се задържа и ние бавно напредвахме на запад. По многото китове, които видяхме, се ориентирах, че сме подминали скалите и рифовете на Фароскиге острови. Макар че си плащах за плаването, наравно с всички се редувах да готвя на плоското каменно огнище в подножието на мачтата, помагах за платната, изтребвах вода и всячески гледах да бъда от помощ. Гретир напротив, изпадна в обичайното си намусено настроение. Лежеше на палубата, увит в пелерината си, или подбираше най-заслонените места, където пречеше на екипажа и дори когато бе ясно, че спъва работата, отказваше да се премести. Осемте моряци бяха твърде изплашени от репутацията му на кавгаджия, за да го изритат от пътя си. Вместо това го гледаха злобно, пускаха на висок глас забележки за лентяи и често изпадаха в състояние на справедлив гняв. Гретир само им се зъбеше и ги наричаше непохватни смешници и морски лакеи. Като приятел и спътник на Гретир бях искрено засрамен от детското му поведение, но гледах да не се меся. Каквото и да кажех, в това настроение той само щеше да се озлоби още. Затова и се правех, че не чувам, когато моряците презрително ми се подиграваха как търпя за другар такова животно. Стисках зъби, помнейки, че без намесата на Гретир животът ми най-вероятно щеше да приключи в пиянската кавга в Нидарос.