Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 67

Някой се наведе над момъка.

— Мъртъв е — каза, надигайки глава. — Вратът му е счупен.

Последва ужасяваща тишина, след което свещеникът надигна глас и изпищя:

— Убийство в Божия дом! Пред лицето на Бог!

Гретир, който до този момент мълчаливо бе чакал встрани, бавно започна да отстъпва към вратата. Толкова голям страх бе всял у хората, че никой не посмя да помръдне.

Преди да стигне до вратата, се намеси крал Олаф. Сигурно си даваше сметка, че демонстрацията на християнска справедливост не се е развила според очакванията му.

— Гретир! — извика той. — Няма човек, роден под по-нещастна звезда и така лишен от късмет като теб. Избухливият ти нрав те лиши от възможността да докажеш невинността си. Заповядвам ти да напуснеш кралството ми. Беше провокиран, затова ще ти дам шест месеца отсрочка. Повече не се връщай в Норвегия.

С Гретир с дни търсихме кораб, който да ни откара до дома на брат му Торстайн в Тонсберг, но бе трудно да открием капитан, който да се съгласи да ни качи на борда си. Моряците са суеверни хора, а на Гретир се носеше славата на най-големия кутсузлия на света. Ако сам не се забъркаше в неприятности, орисията му щеше да сподири тези покрай него. А и враговете му не бяха доволни от присъдата на крал Олаф. Семейството на Торир реши да отмъсти. Петима от тях, въоръжени с копия и топори, нахлуха в задната стаичка на една крайбрежна кръчма, в която с Гретир убивахме поредния тъмен, мрачен норвежки зимен следобед. Четиримата нападатели се насочиха към Гретир, петият се обърна към мен. Свари ме съвсем неподготвен — преди да успея да скоча на крака, нападателят ми ме цапардоса силно по главата с дръжката на копието си. Стоварих се на мястото си, временно заслепен от божата. Когато пред очите ми се проясни, видях, че Гретир е хванал една пейка и я използва вместо оръжие. Силата му беше легендарна. Въртеше тежката пейка като перце. Събори на земята двама от нападателите си, след което с трясък стовари тежката мебел на рамото на третия. Мъжът изкрещя и се хвана за вече безполезното си рамо. Четвъртият реши да се възползва от възможността и се втурна към Гретир странично, с топор. Гретир се наведе, мъжът не улучи и приятелят ми с лекота изтръгна оръжието от ръката му. Това за миг обърна развоя на битката. Виждайки, че Гретир сега е въоръжен и опасен, мъжете, бутайки се, заотстъпваха към вратата. Моят нападател вдигна копието си. В сравнение с Гретир бях лесен противник.

Бърз като светкавица Гретир се извъртя и със свободната си ръка изтръгна копието на врага ми, който побягна към вратата и я затръшна зад гърба си.

— Добре ли си? — попита Гретир, докато несигурно се изправях на крака. Имах чувството, че главата ми ще се пръсне.