Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 65

След по-малко от час видяхме малка лодка. Фермерът по-надолу по фиорда бе забелязал дима и идваше да провери какво става. Когато ни преведе от другата страна, отидохме да огледаме изгорялото убежище. Разрушението бе пълно, нямаше и следа от пияните моряци. Предположихме, че са загинали в пламъците.

Прискърбно се свихме край овъглените греди.

— Не е наша работа да отсъдим — обяви капитанът. — Само кралският съд може да вземе решение, и то след като бъде подадено официално оплакване. Аз обаче заявявам от името на целия екипаж, че не искам Гретир да остане с нас. Той е прокълнат. Независимо кой е бил прав и кой крив в събитията снощи, Гретир носи нещастие. Отказваме да продължим да пътуваме с него. Той трябва да поеме по свой път.

Гретир не направи опит да защити невинността си, нито дори да сбогува. Както и очаквах, взе багажа си, метна го на рамо и се обърна да си върви.

Миг по-късно осъзнах, че аз щях да постъпя по същия начин. С Гретир много си приличахме. И двамата бяхме единаци. За да се защитим, бяхме прегърнали един вид упорита независимост. Но докато аз разбирах, че изолацията ми се дължи на хаотичното ми детство и на липсата на родители, опасявах се, че Гретир само допълнително ще се озадачава и вбесява от злополуки, непредвидени и очевидно съвсем случайни. Той не си даваше сметка колко често си навлича беда с инат или привързаност. Притежаваше качества, на които се възхищавах — дързост, целенасоченост, смелост. Ако имаше кой да го обуздае и стои до него в кризисни моменти, Гретир щеше да е чудесен, верен другар.

В паметта ми отекна една от поговорките на Едгар. „Имай търпение с приятелите, иначе ще ги изгубиш завинаги.“ Преди Гретир да е направил и няколко крачки, аз вече бях заметнал торбата си и бързах да го настигна.

Лошата репутация на Гретир ни изпреварваше навсякъде. Докато пристигнем в Нидарос, целият град вече говореше за клането. Мъжете, загинали в пламъците, се оказаха исландски екипаж, до един братя. Баща им, Торир, който по това време се намираше в Нидарос, вече бе подал оплакване. Не може да се каже, че бившите ни спътници бяха защитили Гретир. Бяха пристигнали в Нидарос преди нас и разпространили унищожителен разказ за това как Гретир се върнал бит и насинен от колибата. Естествено не бяха споменали, че жертва живота си, за да им донесе огън и облекчи затруднението им. Нарочно или не, бяха очернили името му и с подробности по плячкосването на гробницата.

Норвежкият крал Олаф извика Гретир на съд в двореца. Придружих го, с намерението да се явя като свидетел в негова защита.

Делото се състоя в тронната зала, водеше го, с подобаваща официалност, лично крал Олаф. Изслуша бащата на мъртвите мъже, след което покани бившите ни спътници да разкажат своята версия на събитията от съдбоносната вечер. Накрая се обърна към Гретир и го попита какво ще каже в своя защита. Намръщен, Гретир упорито запази мълчание. Усетих, че на мен остава да говоря, затова и повторих разказа на Гретир как пияните моряци го нападнали.