Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 66

Когато свърших, кралят се обърна към Гретир:

— Имаш ли да добавиш нещо?

— Аз оставих глупаците живи — бяха единствените му думи.

Крал Олаф бе не само справедлив, но и търпелив.

— Трудно ще стигнем до истината. Всички доказателства, които изслушах днес, са косвени, тъй като от свидетелите е оцелял само Гретир, а към неговите показания трябва да подходим с едно наум, защото се явява подсъдим в случая. Моето лично мнение е, че Гретир вероятно е невинен по обвинението в умишлено убийство, тъй като не е имал мотив да подпалва сградата.

Вече се готвех да поздравя Гретир, когато крал Олаф продължи:

— Следователно реших, че най-добрият начин да разрешим въпроса, е Гретир Асмундарсон да се подложи на изпитанието на новата църква в присъствието на вярващите. Изпитанието ще е с нажежено желязо.

Съвсем бях забравил, че крал Олаф не пропуска възможност да изтъкне предимствата на християнството. Страстен последовател на Белия Христос, той искаше всичките му поданици да прегърнат тази вяра и възприемат християнските обичаи, един от които бе подлагането на изпитания. Такива изпитания имаше и в старата вяра — обикновено единоборство между ищеца и обвинения, но християните бяха измислили далеч по-хитроумни изпитания. Спускаха обвиняемия в тесни кладенци, за да проверят дали виновните ще потънат, а невинните ще изплуват. Караха те да извадиш камък от вряща вода и следяха дали раните ще се възпалят или — като в случая с Гретир — те караха да хванеш нажежено до червено желязо, за да видят какво разстояние ще извървиш, преди ръцете ти да изгорят. И по неясни за мен причини смятаха, че ще е далеч по-автентично и праведно изпитанията с вряла вода и огън да се извършват в църква.

На „съда“ на Гретир се събраха почти всички вярващи. Изпълнените им с очакване лица издаваха каква незавидна слава си е спечелил приятелят ми. Очевидно всички вече знаеха за „подвизите“ му: убил мечка с голи ръце или — по лошо стечение на обстоятелствата — заключил вилнееща глутница берсерки в една дървена барака, подпалил я и убил всички. Сега се бяха събрали да видят дали Гретир ще извърви десет крачки с нажежено до червено желязо в дланите. Незабелязано се вмъкнах в църквата преди него, макар и да нямах представа как да му помогна. Най-многото, което можех да направя, бе докато събралите се пееха молитви към своя Господ, да повтарям един отдавна научен стих от галдура, седмото от заклинанията на Один, с което се потушава пожар.

Один чу молбата ми. Когато Гретир влезе в църквата и пое по пътеката към мангала, до който стояха свещеника и помощника му, от събралите се се стрелна някакъв млад мъж и започна да рипа и танцува покрай него. Фанатичен християнин, гримасничеше, крещеше, размахваше ръце и проклинаше. Гретир бил долен езичник, изскимтя, и изобщо не трябвало да му се позволява да влезе в църква. Въртеше очи и се пенеше, и започна да предизвиква Гретир с поток обиди, докато Гретир накрая замахна и така цапардоса мъчителя си по главата, че младежът отлетя встрани и се строполи по лице на пътеката. Събралите се ахнали зачакаха да стане на крака, но той остана да лежи неподвижен.