Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 59

Гласът на капитана пак прекъсна мислите ми.

— Да познаваш случайно един твой сънародник, Гретир Асмундарсон?

Името ми беше познато, но не можех да се сетя откъде.

— Много се говори за него. Наричат го Гретир Силния. Още на шестнадесет години убил човек и го осъдили на тригодишно изгнание. Решил да прекара част от времето в Норвегия. Помоли да му купя някои неща от Англия, но те се оказаха по-скъпи от очакванията ми. Надявам се да ми кажеш как да го подхвана така, че да доплати без неприятности. Опасен тип е, и бързо се пали.

— Не мисля, че го познавам — отговорих, но думата изгнание възкреси спомените. Спомних си млад мъж, който, седнал на пейка в едно стопанство, дялаше парче дърво. Беше приблизително на моя възраст, с остра кафява коса, лунички и светла кожа. Но докато аз съм слаб и строен, той, макар и среден на ръст, бе едър и набит; аз обикновено съм уравновесен и спокоен, Гретир правеше впечатление на избухлив и вечно на нокти. Спомних си как стружките отскачаха при всеки замах на наточеното острие, сякаш даваха израз на потиснатия му гняв.

— Размирник по рождение, а с годините ставал все по-лош — каза капитанът. — Нарочно непрекъснато дразнел баща си, свестен, улегнал фермер. Отказвал да помага в стопанството. Ако го пратели да прибере гъските за през нощта, им трошал крилете и краката, убивал гъсетата, осакатил любимия кон на баща си. Така нарязал кожата по гърба му, че горкото животно подскачало при всяко докосване. Истински непрокопсаник. Баща му искал да го изхвърли от къщи, но майка му все молела да му се даде нова възможност. Винаги е така с глезените мамини синчета, ако питаш мен.

— Защо убил онзи човек? — попитах.

— Ако щеш вярвай, скарали се за торба храна.

Спомних си хвърчащите стружки и се зачудих дали Гретир Асмундарсон е съвсем наред.

— Както и да е, скоро сам ще можеш да прецениш. Ако вятърът се задържи, ще спрем първо на мястото, където той сега живее при брат си, Торстайн. Торстайн е съвсем различен — уравновесен и спокоен, докато Гретир е докачлив и непредсказуем. Викат му Галеона, защото като върви, се поклаща като кораб в бурно море.

Разбрах какво има предвид, когато три дни по-късно пуснахме котва в залива пред стопанството на Торстайн в Тонсберг, Норвегия. Двамата братя ни посрещнаха на брега. Торстайн, висок и спокоен, чакаше със сякаш вкопани в земята крака; Гретир, една глава по-нисък, нервно сновеше напред-назад. Беше като затихнал вулкан, готов да избухне. Но когато очите ни се срещнаха, в погледа му стреснато разпознах същото, което видях в очите на един шаман във Винландия и майката на графа на Оркни, призната сибила, у жената на крал Сигтригур от Дъблин, която мнозина смятаха за вещица и във вглъбения, блуждаещ поглед на ветерана Транд, наставника ми в Исландия. Така гледат ясновидците; Гретир Асмундарсон също като мен виждаше неща, скрити за обикновените хора.