Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 60

В началото се отнасяхме един към друг предпазливо, почти с недоверие. Никой не би нарекъл Гретир сговорчив или добродушен. Беше природно затворен, което хората бъркаха с враждебност, всяка дружелюбна забележка посрещаше с тросната реплика, която често бе и обидна, и създаваше впечатление, че цели да те отблъсне. Съмнявам се да разменихме и половин дузина изречения за също половин дузината дни, през които плавахме покрай брега към норвежката столица Нидарос. Гретир поиска да го вземем на кораба; падаше се далечен роднина на норвежкия крал Олаф и смяташе да помоли за служба в двора.

Движехме се по обичайния маршрут, по закътания канал между островите и каменистия бряг със стръмни носове и фиорди. Преходът бе лесен, не бързахме за никъде. Следобед подбирахме подходящо за хвърляне на котва място и прекарвахме нощта, обърнати с кърмата към някоя удобна скала. Често готвехме и разпъвахме шатри на брега. Точно през една такава вечер, по залез-слънце, забелязах над близкия нос да проблясва странна светлина. Избухна за миг, сякаш някой напали буен огън във входа на пещера и веднага го изгаси. Обърнах внимание на капитана, но той ме изгледа неразбиращо. Не бе видял нищо.

— Никой не живее там. Има само стара погребална могила — възрази той. — На семейството, което притежава всичката земя в областта. На това отгоре им носи късмет. Сегашната глава на семейството се казва Торфин. Когато погребал баща си, Кар Стария, Духът на мъртвеца се завърнал и така упорито преследвал всички в района, че останалите фермери решили да се махнат, а Торфин изкупил най-добрата земя. — После тактично добави: — Може да е било игра на светлината или някое лъскаво камъче да е отразило последните лъчи на залязващото слънце.

Останалите моряци ме изгледаха странно, сякаш съм халюцинирал и аз си премълчах, но след като се навечеряхме и мъжете се бяха увили в тежките си моряшки пелерини за през нощта, Гретир се присламчи към мен и тихо каза:

— Онова зарево нямаше нищо общо със слънчевите лъчи. И аз го видях. И двамата знаем какво значи бликнал от земята огън: отдолу има злато.

Замълча за миг, после измърмори:

— Ще отида да огледам мястото. Искаш ли да дойдеш с мен?

Хвърлих поглед към другите. Повечето моряци вече спяха. За миг се поколебах. Съвсем не бях убеден, че искам да се катеря из тъмната пустош с мъж, съден за убийство. После любопитството ми взе превес.

— Добре — прошепнах. — Само да се обуя.

Минути по-късно с Гретир вече бяхме напуснали лагера и си проправяхме път сред тъмните силуети на скалите по брега. Беше суха, ясна нощ, топла за това време на годината. През лицето на луната плуваха облаци, но все пак имаше достатъчно светлина да стигнем до основата на носа и да започнем изкачването. Постепенно започнах да различавам могилата, ясно очертана на обсипаното със звезди небе. Забелязах и нещо друго: всеки път, когато облаците скриеха луната и внезапно потъвахме в мрак, Гретир потреперваше и чувах как дишането му се учестява — Гретир Силния, прочутият убиец и престъпник, се страхуваше до смърт от тъмното.