Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 57

След час вече бях отново в дюкяна на Бритмаер и помолих да го видя насаме.

Заварих го загледан в сивата, зимна река.

— Искам да напусна Англия без властите да разберат и ти можеш да ми помогнеш — казах.

— Така ли? И какво те наведе на тази мисъл? — попита той равно.

— Едни нови монети с глава на мъртъв крал.

Бритмаер бавно се обърна и ме погледна в очите. За втори път днес ми се случваше старец да ме изгледа със силна неприязън.

— Винаги съм те мислил за шпионин — каза студено.

— Не — отговорих. — Не дойдох като такъв. Бях изпратен без задни помисли от кралицата. Това, което научих, няма нищо общо с Елфгифу.

— И какво научи?

— Знам, че фалшифицираш монетите на краля. И че не си само ти, макар и да вярвам, че си в основата.

Бритмаер запази спокойствие.

— И как мислиш, че го правя? Всички знаят, че английските монети са най-строго контролираните в цяла Европа и че наказанията за фалшификаторите са строги. При късмет ще изгубиш само ръката, по-вероятно живота си. Само един глупак или отчаян престъпник би дръзнал да фалшифицира монетите на краля на Англия.

— На сегашния крал, да — отговорих, — но не и монетите на предишния.

— Продължавай — каза леко раздразнен Бритмаер.

— Съвсем случайно открих, че двамата старци, които се трудят нощем в работилницата ти, не правят монети с главата на Кнут, а на крал Етълред. Не виждах смисъла, докато не видях монети, пристигнали от северните земи, от Швеция и Норвегия. По много от тях имаше резки от проби. Повечето бяха стари, от времето на Етълред, когато англичаните плащаха огромни суми за дейнгелд, за да се отърват от мародерите. В северните земи явно циркулират огромни количества от монетите на Етълред, които пак се връщат в употреба и тук. Турулф по цял ден ги брои в хранилищата.

— В това няма нищо нередно — измърмори Бритмаер.

— Не, но веднъж Турулф ми обърна внимание как броят на старите монети като че не намалява, а расте. Това ме наведе на друга една мисъл. Забелязах как тук, в дюкяна, приемаш много повредени бижута от нескъпоценни метали и евтини сплави. Твърдеше, че ги поправяш, но така нареченият ти ювелир е най-обикновен занаятчия, гравьор, запознат с изрязването и поддръжката на клейма, който не разбира нищо от бижута. От друга страна намерих много малко от счупените бижута. Изчезнали са. После разбрах, че гравьорът ти притежава умението и инструментите да разтопи евтините метали и да ги пусне като дискове за монети.

— Явно си дал голяма воля на въображението си — каза Бритмаер. — Историята ти е фантастична. Кой ще иска евтини монети на мъртъв крал?

— Това е хитрата част — отговорих. — Би било истинско безумие да пуснеш фалшивите монети в Англия. Но в северните земи английските монети се смятат за сигурни и малко хора ще забележат, че са фалшификат. Не можеш да определиш с нож чистотата на метала. А и да го направиш и да докажеш, че монетите са фалшиви, на тях са знаците на отдавна мъртви монетни майстори и няма как да ги проследиш до създателя им. Обаче по веригата трябва да има още едно звено.

— И то е?