Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 53

Или бях твърде пиян да го позная? Мистерията ме мъчи цяла сутрин, докато не се сетих, че мога да проверя. Използваните през нощта клейма се държаха в работилницата на гравьора. Малко преди обяд напомних на Бритмаер, че кристалната огърлица вече трябва да е готова и попитах дали мога да я видя.

Турулф отключи хранилището и си тръгна по работата, оставяйки ме сам. Няколко секунди ми бяха достатъчни да открия клеймата на двамата нощни работници — на скришно място под тезгяха, увити в кожа. Открих и буца стар восък, останал при изработката на клипсите за бижутата. Откъснах две парченца и ги притиснах към лицата и опаките страни на клеймата, след което върнах инструментите на мястото им. Когато Турулф се върна, ме завари да се любувам на планинските кристали в новия им обков.

Толкова нетърпелив бях да огледам восъчните отпечатъци, че едва изчаках да измина стотина крачки към дюкяна и ги изтърсих от ръкава си. Чиста работа — дори най-простият търговец би разпознал изображенията, имаше ги по половината пазари в страната, а хиляди лежаха в хранилищата на монетарницата — кралят на клеймото бе Етълред Бавния, мъртъв от вече четири години. На обратната страна на единия бе печат на монетен майстор от Ферби, на другия — от Уинчестър. Бях заинтригуван. За какво му е на Бритмаер тайно да прави стари монети, които вече нямат стойност и бездруго ще бъдат претопени, при това на загуба?

Не виждах логика. В кръчмата на другата вечер между другото попитах Турулф дали е чувал за някой си Гунер, монетен майстор от Дерби. Той каза, че името му е познато, но мъжът отдавна не е сред живите.

Извиних се на Турулф, че още съм махмурлия от гемота и пих малко. Всъщност исках да изглеждам възможно най-добре на следващата сутрин, когато бях уредил с иконома на Елфгифу да се явя с бижута, които тя да огледа.

Елфгифу беше нетърпелива. Очите ѝ заискриха, когато — най-после — успя да отпрати всички слуги под претекст, че ще пробва бижутата сама. Секунди по-късно вече бяхме в спалнята ѝ, където първи път ми бе показала какво е любов.

— Дай да те огледам! — С блеснали очи ме накара да отстъпя назад, за да се полюбува на новата ми туника. — Жълто, кафяво и черно, цветовете ти подхождат. Направо да те изяде човек. Ела тук. — След което дойде при мен и ме прегърна.

Усетих меките ѝ гърди и се изгубих в прилива нега. Когато устните ни се сляха, разбрах, че не само аз съм изпитвал копнеж. Предаде път любовта ни в тази стая бе нежна и въздържана, Елфгифу доминираше над моята неопитност. Сега заедно се впуснахме в страстта си и алчни един за друг, се строполихме на леглото. След броени секунди бяхме голи и се любехме с отчаяна настойчивост, докато първата вълна на страстта отшумя. Едва тогава Елфгифу се откопчи от прегръдките ми и както винаги, прокара пръст по профила ми.

— Какво искаше да ми покажеш? — попита кокетно.

Изтърколих се от леглото, взех кесията с бижута и я изсипах на чаршафа. Както и очаквах, тя веднага се хвърли на кристалната огърлица.