Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 51

После също така внезапно, както и се бе появила, маскираната фигура се стрелна обратно в стаичката.

Гайдата отново засвири и този път музикантът излезе от скривалището си. Беше младеж с гайда, по-малка от ирландските. Застана зад стола на граф Ейрикур — предположих, че графът от Нортумбрия е довел свирача за наше развлечение. Наел бе и професионален мим. Драматично се появи, облечен като герой, с шлем, броня и лек меч. Само няколко мига бяха нужни на публиката да разбере, че изпълнява ролята на Сигурд в бърлогата на Фафнир. Изкрещяха доволно, когато той със знаци пресъздаде сцената при ямата, от която скритият Сигурд разпаря люспестото тяло на Фафнир и пазещият златото дракон умира. После актьорът смени ролята си — започна да описва вълнообразни движения, превръщайки се в Регин, злия пастрок на Сигурд, който нарежда на Сигурд да му сготви сърцето на дракона. Нов скок встрани и мимът се превъплъти в Сигурд, облизваше изгорения си при готвенето пръст и така научи езика на птиците, които му казват, че подлият Регин смята да го убие. „Битка“ с мечове и Сигурд уби злия си пастрок и „извлече“ два сандъка Драконско злато. Не съвсем въображаемо, тъй като някои хускарли метнаха златни и сребърни монети по пода, израз на задоволството си от представлението.

Тук Торкел и няколко по-висши хускарли напуснаха залата. Трябва да знаеха, че гемотът ще продължи до късно, и на следващия ден, и че става все още по-циничен и безреден. Но Кяртан не понечи да си тръгне и аз продължих да изпълнявам задълженията си на виночерпец. Изпиха се нечовешки количества медовина и бира и алкохолът развърза езиците. Не подозирах каква ненавист таят традиционните хускарли към дворцовата клика на Белия Христос Особено силна бе жлъчта им към кралицата, Ема Нормандска и законодателя на краля, архиепископ Улфстан. Един много пиян хускарл измъкна дълга бяла риза — трябва да я бе донесъл специално за целта — и я размаха, за да привлече вниманието на пияните си другари. Несигурно се изправи на крака, заметна я на главата си и имитира християнска молитва.

— Три пъти са ме подготвяли за кръщене и всеки път свещеникът ми плащаше надника за един месец и ми подаряваше скъпа бяла риза.

— Лесни пари — извика друг пиян хускарл. — Аз събрах четири заплати!

Това предизвика изблик пиянски смях, след което събралите се започнаха да викат едно име. „Тирмур! Тирмур! Спомнете си Тирмур!“ Хускарлът свали бялата риза и я метна в ъгъла. „Тирмур! Тирмур!“, скандираха мъжете, вече напълно пияни и започнаха да мятат оглозгани кокали по свляклата се на пода дреха.

— Мислех, че ще замерят опозорения хускарл — прошепнах на виночерпеца на Гисли.

— Тази вечер изкара късмет — отговори ми той. — Днес празнуват смъртта на един от саксонските висши свещеници, архиепископ, май се казваше Алфхийф. Убил го мъж на име Тирмур, цапнал архиепископа по тила с опакото на бойна секира след един особено шумен пир, след като всички замеряли свещеника с волски кокали.