Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 52

Тази пиянска смелост е детинска и безполезна, си мислех, все по-потиснат, докато гледах олюляващите се хускарли. Беше реакция на мъже, които се чувстват надхитрени от противника си. Шумното осмиване не бе начинът да се осигури бъдещето на старите богове.

Вечерта се изроди в скотство. Изстисках усмивка само когато компанията запя мръсна песничка за кралица Ема и свитата от свещеници. Текстът беше хитроумен и без да се усетя, се присъединих към припева „Бакрауф! Бакрауф!“ Въпреки че се бях опитал да остана трезв, усещах езика си надебелял и завалвах думите. Затова когато Кяртан се влече от мястото си, мъртво пиян, махнах на виночерпеца на Гисли да ми помогне и извлякохме хускарла до леглото му в казармата. После поех по дългия път през Лондон към собствената си стая, с надеждата леденият зимен въздух и разходката да прочистят главата ми.

Подрасках по вратата на монетарницата. Отдавна бе минало времето, по което с Турулф обикновено се връщахме от кръчмата, но аз бях подкупил вратаря, вече съвсем привикнал с пиянските ми набези. Трябва да бе чакал до вратата, защото я отвори почти веднага. Влязох, тихо и в права линия, колкото ми позволяваше алкохолът. Бях достатъчно трезв да си дам сметка, че ще е глупаво да се кача на втория етаж по стълбите покрай покоите на Бритмаер. Реших да стигна до стаята си по далечната стълба, която водеше направо към балкона. Свалих скъпите жълти обувки и държейки ги в ръка, тихо прекосих работилницата, опитвайки да вървя по права линия. Двамата старци още работеха в малък сноп светлина от фенера. Виждах ги как приведени удрят по монетите. Не ме усетиха — единият заради увреденото си зрение, другият защото се бе съсредоточил в работата си и тъй като бе глух, не би ме чул, дори и да не бях бос. Бях по-пиян, отколкото си мислех, и залитах и се клатех до такава степен, че се отърках в глухия. Това така го стресна, че подскочи и клеймото му падна на земята. Аз пиянски сконфузен, с пръст на устните си му направих знак да мълчи. После с нечовешка концентрация успях да се наведа, без да се килна встрани, вдигнах клеймото и му го върнах. Нещо сребърно привлече погледа ми. Беше монетата, по която работеше и която също бе паднала на пода. Рискувайки нов пристъп пиянски световъртеж, вдигнах монетата и я пъхнах в ръката му. После с дълбок поклон се обърнах, някак се добрах до стълбите и, изкачвайки ги здраво вкопчен за перилата, като новобранец моряк, най-после се строполих в леглото си.

На другата сутрин се събудих със зверско главоболие и вкус на застояла медовина в устата. Немощно пробвах да наплискам очите си с кладенчова вода от ведрото. Позата ми припомни нещо, което ме бе озадачило, докато се навеждах за клеймото и изтърваната от стареца монета. Първо не можах да си спомня какво. После се сетих: докато пусках монетата в дланта на работника, върху нея падна лъч от фенера. Чисто новата монета беше сребърно пени, но на лицето ѝ не бе познатият профил на Кнут.