Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 55

Един от секретарите му подаде лист пергамент.

— Името ти, Торгилс, е езическо, нали? Не си вярващ?

Кимнах.

— Затова ли си присъствал на пира на хускарлите преди няколко вечери? Разбрах, че тази нощ са се извършвали скандални церемонии.

— Аз бях там като прост виночерпец, милорд — казах, чудейки се кой може да е разказал на архиепископа за случилото се. — Страничен наблюдател.

— Не съвсем, мисля — каза архиепископа, допитвайки се до бележките си. — Тук пише, че на момента също си участвал в разгула. Очевидно ентусиазирано си се присъединил към припева на богохулна, мръсна песен, която може да бъде определена като държавна измяна.

— Не разбирам за какво говорите, милорд — отговорих.

— Ще ти обясня. Във въпросната песен очевидно сте наричали, и то многократно, нашата благородна кралица Ема с обидното прозвище Бакрауф.

Не казах нищо.

— Знаеш ли какво значи Бакрауф?

Пак не отговорих.

— Трябва да те уведомя — безмилостно продължи архиепископът, — че дълго време бях архиепископ на Йорк. Болшинството жители на този град са викинги и говорят донск тунга, както наричате езика си. Поставих си за цел да го науча перфектно. Няма нужда да се допитвам до персонала си за значението на Бакрауф — човешки задник или на цивилизован език, анус. Не особено подходящо определение за съпругата на краля на Англия, не мислиш ли? Достатъчна причина на виновника да бъде наложено наказание — да му бъде изтръгнат езика, например. — Говореше с мек шепот, но нямаше съмнение, че заплахата е истинска. Спомних си, че е известен със страстните проповеди, които изнася под името Вълка.

— Отричаш ли обвинението? Има поне трима свидетели на това че си се включил на припева, при това с видимо удоволствие.

— По това време бях замаян от алкохола, милорд — отговорих.

— Това едва ли е извинение.

— Погрешно разбрах значението на думата Бакрауф — казах умолително. — Знам, че на донск „Бакрауф“ е „анус“, но мислех на латински, а според тези, които ме научиха на латински, анус значи „стара жена“. Не са споменавали, че е и част от човешкото тяло. Аз разбира се, смирено се извинявам, задето нарекох кралицата стара.

Улфстан, който като че ли бе започнал да се отегчава, изведнъж наостри уши.

— Значи Торгилс знае латински, така ли? — измърмори. — И откъде?

— Научиха ме монаси в Ирландия, милорд — казах. Не добавих, че съдейки по разговора му на латински със секретарите, владеех езика вероятно по-добре от него.

Улфстан се намръщи.

— Милозливите ирландски монаси — подхвърли кисело. — Тръни в плътта на истинската църква. — Забеляза оловния амулет на врата ми. — След като си учил при ирландските монаси, как така не си кръстен? Трябва да носиш на врата си християнски кръст, не езически символ.

— Не завърших обучението си, милорд.

Улфстан сигурно прие, че не се плаша лесно, защото с все същия тих, заплашителен глас, опита нов подход.

— Християнин или не, в това кралство ти си подчинен на законите на краля. Ирландските монаси споменаха ли ти за закона?

Въпросът беше така подвеждащ, че не се сдържах да отговоря:

— Научиха ме на следното: „Колкото повече закони, толкова повече престъпници“.