Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 50

— Кой е мъжът в края на масата? — попитах виночерпеца на Гисли, тих младеж с грозна бенка на врата. Той погледна към седналия, встрани от другите хускарл.

— Не знам името му. Извършил е три нарушения и е прогонен ѝ немилост в най-далечния край на масата. На никого не е позволено да говори с него. Ще изкара късмет, ако след пиршеството другари, те му подхвърлят кокали и огризки.

Изведнъж се разнесоха бурни овации. От вратата към кухнята се появиха четирима мъже. Носеха малък вол на шиш, който вдигнаха над главите на пируващите и поставиха в средата на масата. Главата на животното бе внесена отделно и изложена на побита в пода желязна пика. Още по-бурни овации посрещнаха четиримата, когато те се върнаха с нов товар, този път кон, също печен, ребрата му стърчаха като пръстите на разтворена ръка. Конят оставиха на масата, а главата му — на втора пика до тази с вола. После готвачите се оттеглиха и хускарлите се нахвърлиха на храната. Режеха месото с камите си и го предаваха надолу по масата.

— Слава Богу, още можем да ядем истинско месо на пиршествата, напук на префърцунените свещеници — заяви един мустакат ветеран. Дъвчеше с наслада и брадата му вече бе осеяна с хапки конско месо. — Голяма глупост, това че свещениците на Белия Христос забраняват конското. Не виждам защо не забранят овнешкото, нали все опяват за Божия агнец.

Когато челюстите се умориха, готвачите и другите прислужници си тръгнаха и в залата останаха само хускарлите и виночерпците им. Тогава видях как Торкел кимна на опозорения хускарл в края на масата — сигурно предварително уговорен сигнал, защото мъжът стана, отиде при двойната входна врата и я залости с прът.

Някой стовари дръжката на меча си на масата и призова за тишина. После се разнесе звук, който за последен път чух в Ирландия преди три години, на пира на един от дребните ирландски крале — зловещ, призрачен вой, без ритъм или мелодия, докато не се заслушаш. Опитах да определя къде е свирачът. Стори ми се, че звукът идва от страничното помещение, досега заемано от готвачите. Погледнах натам и цял настръхнах. През вратата пристъпваше мъж, с ужасяваща маска на гигантска птица от позлатена ракита, която го покриваше до раменете. Оставени бяха само дупки за очите. А нямаше съмнение, че е мъж, защото, с изключение на маската, беше чисто гол.

Във всяка ръка държеше дълго копие, символа на Один, ясеновото копие Гунгнир, Гъвкавия. Мъжът започна да танцува под звуците на гайдата. В началото бавно, вдигаше подред копията и шумно стоварваше тъпия им край в земята в такт с музиката. После темпото се ускори и танцуващата фигура го последва. Извиваше се и пипаше по протежението на двете страни на масата. Когато свикнаха с ритъма на танца му, хускарлите го поеха; в началото отмерваха мелодията тихо, после все по-енергично, удряйки по масата с ръце ѝ дръжките на камите си. „Один! Один!“, напяваха те. Фигурата бясно се въртеше, хванала двете копия така, че да свистят във въздуха, и подскачаше ли подскачаше. Видях как няколко от по-старите хускарли се пресегнаха, топнаха пръсти в кървавия сос от коня и изрисуваха на челата си резка, знак, че се посвещават на Всемирния отец.