Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 49

— Къде да застана? — попитах тихо Кяртан. Не исках да го изложа. В средата на помещението имаше само една голяма маса, с почетно място в единия край и пейки от двете страни. В дъното бяха помощните маси за напитките; кухнята трябва да беше близо, защото надушвах уханието на печено месо.

— Щом седнем, ще застанеш зад мен. Хускарлите сядат според проявена воинска храброст и дължина на службата, не по произход или ранг. После ще следиш както правят другите виночерпци и ще следваш примера им.

Торкел пое към почетното място начело на масата. Когато всички хускарли заеха местата си, виночерпците поставихме пред тях роговете, вече пълни с медовина. Не видях нито един стъклен стакан, нито капчица вино. Без да става, Торкел вдигна тост за Один, после за Тор, за Тир и за Фрей. Виночерпците определено нямаше да стоим със скръстени ръце — сновях към помощните маси, за да допълвам рога след всеки тост.

Торкел накрая обяви малък тост — възпоминание за мъртвите другари.

— За тези, които загинаха с чест, дано се срещнем във Валхала.

— Във Валхала — в един глас откликнаха хускарлите.

Торкел се измъкна иззад масата.

— Изправям се пред вас като представител на краля. От негово име ще приема подновяването на клетвите. Започвам с граф Ейрикур. Подновяваш ли клетвата си за вярност към краля и братството?

Най-близкият до Торкел, богато облечен ветеран, стана и високо обяви, че ще служи и пази краля, и ще се подчинява на законите на братството. Знаех, че е сред най-прославените капитани на Кнут, служил и на баща му Форкбиърд. За предаността си бе получил огромни владения в Северна Англия, което го превръщаше в един от най-богатите благородници на Кнут. И на двете си ръце носеше тежки златни торкви, доказателство за кралското благоразположение. Сега разбрах защо Херфид обичаше да нарича Кнут „щедрия“.

Торкел един след друг обявяваше имената на хускарлите и те се изправяха и подновяваха клетвата си за идната година. После Торкел извика по име тримата хускарли, които се намираха в Англия, но не се бяха явили за гемота.

— Каква да е присъдата им? — попита събралите се.

— Да изплатят на братството глоба от три манкуса злато — веднага се обади нечий глас. Предполагам, че това бе обичайната глоба.

— Съгласни ли сте? — попита Торкел.

— Съгласни — веднага отговориха те.

Торкел премина към по-сериозните нарушения.

— Получих оплакване от Храни, който в момента служи на краля в Дания. Твърди, че помолил Хакон да наглежда коня му, най-добрият му боен жребец, който бил твърде болен, за да замине с армията в Дания. Храни твърди, че за коня не са били полагани никакви грижи и животното умряло. Установих, че фактите отговарят на истината. Какво отсъждате?

— Десет манкуса глоба! — извика някой.

— Не, петнадесет! — извика друг, леко пиян, според мен.

— И разжалване с четири места — извика трети глас.

Торкел подложи предложенията на гласуване. Когато бяха приети, засрамен хускарл стана и се премести четири места надолу от почетното място.

— Тези приказки за коне ме подсещат, че съм гладен — провикна се с определено пиянски глас някакъв шегаджия. Вече трудно чувах Торкел заради настаналия шум.