Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 48

Другите ми покупки бяха по-скъпи: туника от фина английска вълна, жълта с бродиран край, кафяви панталони и гети, и жартиери в тон с туниката. Поръчах си и нови обувки — меки, по последна мода, също жълти, с кафяв ширит по края.

— Да ти запазя ли кожените ремъци, млади господарю, да си ги принесеш в дар на боговете? — ухили се обущарят. Кръстът в работилницата му сочеше, че почита Белия Христос. По акцента бе познал, че съм северняк. Ние вярваме, че когато в деня на Рагнарок адската хрътка Фенрир погълне Один, за него ще отмъсти синът му Видар. Видар ще стъпи с единия си крак на острозъбата долна челюст на вълка и с голи ръце ще разкъса горната челюст. Затова и обувката му трябва да е дебела, направена от всички кожи и ремъци, изхвърлени от обущарите откакто свят светува. Моят обущар подхвърли забележката незлобливо, затова и му отговорих в същия дух:

— Не, благодаря. Но обезателно ще дойда при теб, ако ми потрябват сандали за ходене по вода.

Кяртан одобрително надигна вежда, когато в деня на гемота изтупан се явих в казармите на хускарлите.

— Виж ти, виж ти, ама наистина си те бива. Никой няма да каже, че прислужникът ми е неугледен.

Изглеждаше великолепно в униформата на кралската охрана. Над туниката носеше броня от лъскави метални плочки, а шлемът на главата му бе със златни мотиви. Освен меча със златната дръжка, на сребърна верижка от лявото му рамо висеше датска бойна секира. В лявата си ръка стискаше копие с излъскано острие, което за миг ми напомни смъртта на Едгар и глигана. Но това, което улови окото ми, бе торквата от усукана златна тел на рамото на осакатената му ръка. Той забеляза погледа ми и каза:

— Кралско обезщетение за раната от Ашингтън.

Докато вървяхме към столовата на казармата, Кяртан ме предупреди:

— Разчитам да си мълчиш за това, на което ще станеш свидетел днес — каза. — Има много хора, които искат да вадят гърба на хускарлите. Съдбата се обръща срещу нас, поне в Англия. Все по-рядко можем да отдадем дан на традициите си, а враговете използват церемониите ни, за да ни заклеймят като зли езичници. Старата вяра е трън в очите на епископите и на църковните съветници на краля. Затова твоята задача днес е да ми бъдеш виночерпец и да бъдеш дискретен.

С Кяртан бяхме сред последните. Нямаше тромпети, ефектно представяне на гостите, нито жени. В помещението чакаха около четиридесет хускарли, пременени с най-хубавите си дрехи. Един мъж разпознах на мига, извисяваше се една глава над останалите, което само по себе си бе изумително, тъй като хускарлите бяха все едри мъже. Гигантът бе Торкел Високия, наместникът на краля. Когато групата около него оредя, видях, че краката му са неестествено дълги сякаш едва ли не пристъпваше на кокили. Тялото му бе с нормални пропорции и дългите крака му придаваха несъразмерен вид, макар и ръцете също да бяха дълги и сковано да висяха покрай торса му. Напомни ми на щъркел — птица, която няколко пъти бях виждал в блатата, докато ловувахме с Едгар.