Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 35

— Може вече да е умрял — прошепнах на Кяртан.

— Дано да е така. Иначе Едгар има шанс само ако коленичи, да пресрещне атаката челно и да се прицели в гърдите на глигана.

Единственият звук продължаваше да е дишането ни и скимтенето на някакво нервно куче. Напрегнахме се да чуем нещо от гъсталака. Нищо.

После, колкото и да не е за вярване, чухме гласа на Едгар, ниско, гърлено да повтаря, едва ли не ръмжейки:

— Навън! Навън!

— Кълна се в колана на Тор! — измърмори Кяртан. — Чувал съм това, когато се биехме с крал Етълред при Ашингтън. Там изгубих ръката си. Бойният вик на саксонците. Едгар предизвиква глигана.

Изведнъж от храстите се разнесе пронизителен грохот, трошене на клони и топуркане, и глиганът сляпо се втурна навън. Краката не го държаха, криволичеше и се хлъзгаше по пръстта. Залитна покрай нас, пробяга още стотина крачки, после пак се подхлъзна и падна на хълбок. Вече бе безпомощен и скимтящата глутница го връхлетя. Протичалият кучкар преряза гърлото му. Не видях края на четири крака вече пълзях през храстите, за да открия Едгар. Открих го превит на две в агония, с омотано в храстите копие. Стискаше корема си.

— Не мърдай — му казах. — Ще те изведа на открито.

Бавно го извлякох, пълзейки назад, докато не усетих как през мен се пресегнаха ръце, хванаха Едгар за раменете и го измъкнаха навън.

Положиха го на земята и Кяртан се наведе да огледа раната. Когато отмести ръцете му, видях, че глигите са го изкормили. Червата висяха навън. Знаеше, че умира, очите му бяха здраво стиснати от болка.

Умря, без да промълви и дума, в краката на господаря си, елдормена, чиято чест бе спасил.

Едва сега разбрах, че посланието на уондите не бе за изчезналата дъщеря на Едгар. Посочили бяха истината, а аз се оказах сляп да я разчета. Змийският уонд значи смърт; толкова схванах. Но Фрей не вещаеше богатство и плодородие; появи се, защото негов спътник е Гулинборсти, безсмъртният глиган, впрегнат в колесницата му.

Глава четвърта

Седмица след Архангеловден Лондон ме посрещна мръсен и унил под забуленото от дъжда небе. Още не се бях отърсил от мисълта за Едгар. Отложиха пира в бурга — елдорменът беше ранен, Едгар бе мъртъв, подранилите вихрушки и порои напомниха, че английската провинция не е подходящо място да прекараш зимата. Смъртта на Едгар ме потресе дълбоко. Жилавият ловец бе така опитен, така уверен в себе си, че ми се струваше направо вечен. Повтарях си, че той самият би приел смъртта си като риск на професията, че е умрял достойно и сега е във Валхала, или както и да се казва раят, отделен от боговете му за умрелите с чест мъже. Джудит обаче, на която отнеха първо дъщерята, а сега и съпруга, бе като зашеметена. Елфхелм се държа благородно. Занесе тялото на Едгар в колибата му и обеща на Джудит, че няма да забрави саможертвата на съпруга ѝ. Тя можеше да продължи да живее в дома си, а синът на Едгар щеше да назначи за помощник на новия кралски ловджия и ако младежът се докаже способен колкото баща си, по всяка вероятност някой ден щеше да наследи поста му.