Читать «Брат по съдба» онлайн - страница 33

Вдигнах тежкото копие, чудейки се дали ще събера смелост и сила да се изправя срещу глигана.

— А, и още нещо — каза Едгар и ми метна връзка кожа. — Сложи си ги утре. Дори един млад глиган може да те нарани с глигите си, докато се промъква край теб.

Развих вързопа, който се оказа чифт твърди гети. На нивото на коляното бяха срязани на няколко места, като от много остър нож.

Християнският Архангеловден по една случайност се пада близо до есенното равноденствие, денят, в който изтънява границата между нашия свят и света на духовете. Затова не се учудих, когато по залез-слънце Джудит свенливо ме помоли да ѝ гледам. Както и преди, искаше да знае дали ще види пак изчезналата си дъщеря и какво готви бъдещето за семейството ѝ. Взех бялата покривка, която използва и Едгар, и преди да я разстеля на земята, с въглен разчертах девет квадрата, както го правеха учителите ми в Исландия. За да угодя на Джудит, издялах и осмия, вълнообразен змийски уонд. Три пъти хвърлях уондите и три пъти се падаше едно и също нещо. Не можех да го разгадая и се страхувах да го обясня на Джудит, не само защото ме озадачаваше, но и защото при всяко хвърляне доминираше змийският уонд. Това значи смърт, при това сигурна, защото змийският уонд лежеше през господаря, а не връзваше — и трите пъти уондите образуваха символите на Фрей, бог на дъжда и реколтата, бог на раждането, не на смъртта. Бях объркан и казах на Джудит нещо необвързващо. Тя остана доволна, предполагам, мислейки, че Фрей — когото рисуват с огромен фалос — обещава дъщеря ѝ някой ден да я дари с внучета.

В деня на лова посрещнахме зората с лая и скимтенето на възбудените кучета, крясъците на кучкаря и веселите викове на господарите, предвождани от чичото на Елфгифу. Елфхелм бе довел десетина приятели, повечето от които присъстваха и на пира след жътвата. Пак видях двамата хускарли, при все недъзите си, готови да преследват глигани. В дружинката нямаше жени.

Внесохме ред в хаоса сред кучетата и поехме. Господарите яздеха най-добрите си коне, ние с Едгар — понита. Покрай нас подтичваха десетина селяни и роби, които щяха да държат конете, след като открием глигана.

Едгар вече бе изчислил накъде точно ще побегне животното и сега пътем оставяхме малки групички кучета с надзирателите им по стратегическите места.

След час дълбокият лай на по-старите кучета обяви, че са открили плячката. Последвалата кучешка какофония издаде и че са се нахвърлили на глигана. Почти веднага се чу остро агонизиращо скимтене.

Едгар и елдорменът се спогледаха.

— Внимавайте, господарю — каза Едгар. — Това животно не бяга.

Слязохме тихо от конете и тръгнахме през гората. Ловът този ден се оказа катастрофален. Нямаше преследване, нито надуване на рогове или случай да прибегнем до кучетата, които с такова усърдие разположихме по ключови места. Налетяхме на глигана в подножието на едно огромно дърво; скърцаше със зъби, с избила по муцуната пяна, решен да се бие. Обкръжилата го глутница кучета безсилно виеха и лаеха от разстояние, но не смееха да приближат. Видях и защо. На земята, мъртви и изкормени, лежаха две кучета. Трето се опитваше да избяга, изтегляйки се само на предни крака — гръбнакът му бе счупен. Кучкарят се втурна да удържи останалите.